Определение № 3598 от 17.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1888/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Е. Е. и адв. И. Н., както следва: Частна жалба с вх. № 14853/03.06.2025 г. против определение № 282 от 07.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 947/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД, депозирана на 21.03.2025 г., в частта за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. т. д. № 947/2023 г. определение № 282 от 27.02.2025 г. в частта за разноските, присъдени на ответника „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, и е оставена без разглеждане същата молба в частта, с която е поискано изменение на определението от 27.02.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД; Частна жалба с вх. № 20073/23.07.2025 г. против определение № 399 от 24.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 947/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД за допълване на определение № 282 от 07.05.2025 г. В частните жалби се излагат оплаквания за неправилност на обжалваните определения и се поддържа искане за тяхната отмяна с произтичащите от това последици. По отношение на определение № 282 от 07.05.2025 г. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл.248 ГПК, се поддържа и оплакване за недопустимост поради противоречие с т.8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и несъобразяване на произнасянето в определението със заявеното по реда на чл.248 ГПК искане. В срока по чл.276, ал.1 ГПК са подадени отговори от „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД - чрез адв. Л. В. и адв. Й. Й., в които са изразени становища за неоснователност на частните жалби и за потвърждаване на обжалваните с тях определения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните жалби са допустими - подадени са от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определения, които подлежат на обжалване. Производството по в. т. д. № 947/2023 г. е образувано пред Апелативен съд - София по подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД въззивна жалба срещу решение от 04.09.2023 г. по т. д. № 1235/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от банката - жалбоподател срещу „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД иск с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 93 617 евро, представляваща вноска с падеж 30.06.2014 г. съобразно чл. 4.4 от сключен на 02.06.2007 г. договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг и приложения № 2 и № 3 към договора, съответно с падеж 01.07.2014 г. съобразно окончателен обобщен погасителен план към договор № ЮД 57/02.06.2007 г. за доставка на пътнически вагони между Arwex AG и „БДЖ“ ЕАД, с кредитор по договор за цесия от 10.07.2007 г. „Първа инвестиционна банка“ АД, която вноска е част от цялата неплатена част от вноските в размер на 4 451 471.20 евро. Въззивният съд е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради преценка за висящ преюдициален спор между страните и впоследствие го е възобновил след приключване на т. д. № 817/2019 г. по описа на Софийски градски съд с влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД иск за заплащане на друга вноска по договора от 02.06.2007 г., като в мотивите към решението е прието, че договорът от 02.06.2007 г. и договорът за цесия, с който „Първа инвестиционна банка“ АД се легитимира като кредитор на претендираното с иска вземане за неплатена вноска, са нищожни и не са породили правни последици между страните. След възобновяване на делото и насрочването му за разглеждане в открито заседание жалбоподателят - ищец „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал молба, с която е заявил, че с оглед влязлото в сила решение по приключилото дело прави отказ от иска и моли производството по делото да бъде прекратено, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено съгласно чл.233 ГПК. Изявление за отказ от иска е направено и в проведеното на 25.02.2025 г. открито съдебно заседание, в което процесуалните представители на дружеството - ответник не са се противопоставили на прекратяването на делото, но са поискали да бъдат присъдени разноски на доверителя им и са представили списък по чл.80 ГПК за извършените във въззивното производство разноски - платено адвокатско възнаграждение в размер на 14 280 лв. с ДДС. Процесуалният представител на ищеца е възразил, че претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, без да оспорва предпоставките за присъждане на разноски поради прекратяване на делото и без да формулира самостоятелна претенция за разноски. С определение, постановено в закрито заседание на 27.02.2025 г., Апелативен съд - София е обезсилил решението по т. д. № 1235/2019 г. на Софийски градски съд и е прекратил производството по делото поради отказ от предявения иск, като на основание чл.78, ал.4 ГПК е осъдил „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 280 лв. - за въззивното производство, и в размер на 6 000 лв. - за производството пред първата инстанция. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е преценено като неоснователно с мотив, че присъденото под формата на разноски адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с цената на иска и с процесуалната активност на упълномощения от ответника адвокат. В срока по чл.248 ГПК ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е сезирал съда с молба, с която е поискал да бъде изменено и допълнено определението от 27.02.2025 г. в частта за разноските, като разноски за водене на делото се присъдят на него, а не на ответника, както е постановено в определението. Исканията са аргументирани със съображения, че ответникът няма право на разноски, тъй като отказът от иск е по причина на влязлото в сила решение, в което е призната нищожността на договора от 02.06.2007 г., съответно на договора за цесия, и което съставлява новонастъпило обстоятелство вследствие поведението на ответника, доколкото същият е взел нищожно решение за обявяване на обществена поръчка, обусловило нищожността на договорите. С определение № 282 от 07.05.2025 г. Апелативен съд - София е оставил без уважение искането за изменение на определението от 27.02.2025 г. в частта относно присъдените на ответника разноски, съответно без разглеждане искането за изменение на определението чрез присъждане на разноски на жалбоподателя - ищец. За да остави без уважение искането за изменение на определението в осъдителната част за разноските, въззивният съд е приел, че според правилото на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото и че влязлото в сила решение по приключилото дело между страните няма характер на юридически факт, настъпил с оглед последващо предявяването на иска поведение на ответника, което би могло да послужи като основание за възлагане в негова тежест на отговорността за разноски. Въззивният съд е преценил, че разноските следва да се понесат на общо основание от ищеца, а не от ответника, тъй като правният интерес на ищеца от предявения иск не е отпаднал, доколкото решението има отношение към основателността на иска и при разглеждане на спора по същество ще следва да бъде съобразена формираната с него сила на пресъдено нещо по отношение на общия за двете дела правопораждащ факт, а не поведението на ответника след предявяване на иска. За неоснователно въззивният съд е счел и поддържаното в молбата евентуално искане за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение от 14 280 лв. с ДДС, присъдено на ищеца като разноски по чл.78, ал.4 ГПК за въззивното производство. Изложил е съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес от около 185 000 лв. платеното възнаграждение от 11 900 лв. без ДДС, съответно 14 280 лв. с ДДС, не е прекомерно и не следва да бъде намалявано при предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК. Изразил е становище, че влязлото в сила решение, в което договорът от 02.06.2007 г. е приет за нищожен, не е от кръга на обстоятелствата от значение за възражението по чл.78, ал.5 ГПК и не се дължи на поведение на ответника, последващо завеждането на делото, за да бъде съобразено по повод приложението на чл.78, ал.5 ГПК. Оставянето без разглеждане на искането за изменение на определението от 27.02.2025 г. чрез присъждане на разноски на „Първа инвестиционна банка“ АД е мотивирано с извод, подкрепен с постановките в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК до приключване на заседанието, в което е направено изявлението за отказ от иска, искането е процесуално недопустимо. След постановяване на определението по чл.248 ГПК е подадена молба от „Първа инвестиционна банка“ АД за неговото допълване чрез произнасяне по искането в молбата от 27.02.2025 г. за присъждане на разноски. Молбата е оставена без уважение с определение № 399 от 24.06.2025 г. с мотиви, че исканията в молбата от 27.02.2025 г. са разгледани в цялост и че липсата на произнасяне по искането за присъждане на разноски на ищеца се дължи на неговата недопустимост, а не на пропуск на съда, подлежащ на отстраняване по реда на чл.250 ГПК. Частната жалба срещу постановеното в производството по чл.248 ГПК определение № 282 от 07.05.2025 г. е частично основателна по следните съображения: Отговорността на страните за разноски в исковия процес е функционално обусловена от изхода на делото и се разпределя от съда с акта, с който приключва делото във всяка инстанция, по правилата на чл.78 ГПК. Правната уредба в чл.78 ГПК на отговорността за разноски е основана на принципното разбиране, че разноските се възлагат върху страната, която с неоснователно предприети процесуални действия (напр. предявяване на неоснователен или недопустим иск, подаване на неоснователна въззивна или касационна жалба) е създала предпоставки насрещната страна да извърши разноски за защита по делото, приключило с благоприятен за нея резултат. Производството по в. т. д. № 947/2023 г. по описа на Апелативен съд - София е приключило с определение, с което по причина на направен във въззивното производство отказ от иск е прекратено производството по делото и е обезсилено обжалваното от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД първоинстанционно решение на основание чл.233 ГПК. При този изход на делото отговорността за разноски се разпределя по правилото на чл.78, ал.4 ГПК, както правилно е приел въззивният съд, т. е. право на разноски има ответникът „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД. Доводите в частната жалба срещу надлежното заявявяне на претенцията за разноски са неоснователни, тъй като присъдените разноски са поискани своевременно от процесуалните представители на ответника в заседанието, в което е направено изявлението за отказ от иска, като е представен списък по чл.80 ГПК за извършените във въззивното производство разноски, а тези за производството пред първата инстанция са поискани преди приключване на устните състезания и са отразени в приложен към първоинстанционното дело списък. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че с оглед причината за предприетия отказ от иск и за прекратяване на делото - влизане в сила на решението по т. д. № 817/2019 г. на Софийски градски съд, въззивният съд неправилно е отказал да измени определението от 27.02.2025 г. в частта за разноските като присъди разноски на ищеца, вместо на ответника. В константата практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, в т. ч. и цитираната в частната жалба, е възприето разрешението, че при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските по делото се възлагат върху ищеца на основание чл.78, ал.4 ГПК, освен в случаите, когато оттеглянето или отказът се дължат на новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, които не зависят от поведението на ищеца, а са последица от поведението на ответника, и в резултат на тях се погасява заявеното за защита спорно право или отпада интересът от търсената с иска съдебна защита; При настъпване на такива обстоятелства, в отклонение от правилото на чл.78, ал.4 ГПК, разноските по прекратеното дело се възлагат в тежест на ответника, който с извънпроцесуалното си поведение е дал причина за завеждане на делото и последващите му действия са довели до отпадане на необходимостта от съдебна намеса. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че влязлото в сила решение по т. д. № 817/2019 г. на Софийски градски съд, с което ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е мотивирал предприетия пред въззивната инстанция отказ от иск, не съставлява новонастъпило след предявяване на иска обстоятелство от категорията на тези, които според практиката на ВКС могат да дерогират приложението на правилото на чл.78, ал.4 ГПК. Както е отбелязано в мотивите към обжалваното определение, решението е от значение за основателността, а не за допустимостта на предявения иск, и влизането му в сила не води до отпадане на процесуалните предпоставки за съществуване и за надлежно упражняване на правото на иск. Отказът от иск е резултат от субективната преценка на ищеца, че след постановяване на решението няма да поддържа иска си, а не се дължи на процесуално или извънпроцесуално поведение на ответника във връзка с предявения иск, довело до недопустимост на иска или до отпадане на необходимостта от съдебна намеса във възникналото между страните спорно правоотношение, провокирало завеждането на делото. Следва да се отбележи, че в подадената въззивна жалба ищецът е поддържал теза, че решението по т. д. № 817/2019 г. на Софийски градски съд няма значение за изхода на конкретното дело, тъй като нищожността на договорите е констатирана само в мотивите и решението не формира сила на пресъдено нещо относно действителността на договорите. Идентична теза е заявена и по повод на друго посочено в жалбата решение - решение по т. д. № 2763/2014 г. на Софийски градски съд, в чиито мотиви също е направен извод за нищожност на договора от 02.06.2007 г. и на договора за цесия. Това решение е съществувало в правния мир към момента на завеждане на прекратеното дело и макар, че все още не е било влязло в сила, е било известно на ищеца, който въпреки констатираната във висящия исков процес между страните нищожност на договорите, е предявил иск за вземане, произтичащо от същите тези договори. При тези обстоятелства, противно на поддържаното в частната жалба становище, постановеното впоследствие и влязло в сила в хода на въззивното производство решение, съдържащо в мотивите си поредна констатация за нищожност на договорите, не би могло да се разглежда като новонастъпил след завеждане на делото факт извън волята на ищеца, който по причина на поведението на ответника е довел до отказ от иска и до прекратяване на делото. Поведението на ответника в рамките на преддоговорните отношения, предхождащи сключването на договора от 02.06.2007 г. и на договора за цесия, релевирано в молбата по чл.248 ГПК като основание за освобождаване на ищеца от отговорност за разноски, е от значение за преддоговорната отговорност на ответника, която не е част от предмета на спора по прекратеното дело и е извън обхвата на дължимата от съда преценка в производството по чл.248 ГПК. Поради това развитите в частната жалба доводи, че поведението на ответника преди и след сключване на договорите е в разрез с принципа на оправданите правни очаквания в материята на обществените поръчки, не могат да обосноват извод за неприложимост в случая на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Предвид изложеното, крайният извод на въззивния съд в определение № 282 от 07.05.2025 г., че няма основание за изменение по реда на чл.248 ГПК на извършеното с определението от 27.02.2025 г. разпределение на отговорността за разноски чрез присъждане на разноски на ищеца, вместо на ответника, е правилен, а оспорването му с частната жалба е неоснователно. За основателно настоящата инстанция намира заявеното в частната жалба евентуално искане за отмяна на обжалваното определение и за изменение на определението от 27.02.2025 г. чрез намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответника като разноски по чл.78, ал.4 ГПК за въззивното производство. Пред въззивната инстанция не са въвеждани нови фактически твърдения и не са събирани нови доказателства в хипотезите на чл.266 ГПК. Процесуалното представителство на ответника е осъществено от двама упълномощени адвокати, които са подали отговор на въззивната жалба и са взели участие в две открити съдебни заседания. Фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство, защитаваният материален интерес (около 185 000 лв.), както и обемът и съдържанието на предоставената от процесуалните представители на ответника адвокатска услуга, не предполагат уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 11 900 лв. без ДДС, съответно 14 280 лв. с ДДС, което е почти двойно на възнаграждението за производството пред първата инстанция. Частният жалбоподател основателно е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, но въззивният съд неправилно е преценил, че възнаграждението не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и незаконосъобразно е отказал да го намали. Съобразявайки релевантните за приложението на чл.78, ал.5 ГПК факти, настоящата инстанция намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита на ответника пред въззивната инстанция възлиза на 6 000 лв. с ДДС, до размер на която сума следва да бъде намалено присъденото с определението от 27.02.2025 г. възнаграждение от 14 280 лв. с ДДС след частична отмяна на обжалваното определение и частично изменение на прекратителното определение в частта за разноските. В частта, с която е оставена без уважение молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД за изменение на определението от 27.02.2025 г. по отношение на присъдените на „Първа инвестиционна банка“ АД разноски в размер на 6 000 лв. за производството пред първата инстанция и в размер на 6 000 лв. за производството пред въззивната инстанция, определението от 27.02.2025 г. е правилно и частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение. В заседанието, в което е направено изявлението за отказ от иск, ищецът - сега частен жалбоподател, не е формулирал претенция за присъждане на разноски в хипотезата на прекратяване на делото и не е възразил срещу правото на ответника да бъде възмезден за направените в хода на производството пред инстанциите по същество разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК. Въпреки така проявеното процесуално бездействие, при постановяване на определението по чл.248 ГПК въззивният съд е преценил, че е сезиран от ищеца с искане за присъждане на разноски, което е оставил без разглеждане с мотив за липса на представен списък по чл.80 ГПК. Основателно е оплакването на частния жалбоподател за неправилност на извода, че допустимостта на искането - доколкото изобщо може да се приеме, че е заявено надлежно и своевременно, е обусловена от представяне на списък по чл.80 ГПК. Искането не е основано на твърдения за погрешно изчисляване на присъдените разноски или за несъобразяване на извършени и подлежащи на присъждане разноски, поради което представянето на списък по чл.80 ГПК не е положителна предпоставка за разглеждането му по същество и постановките в т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са неприложими. Доводите в частната жалба за недопустимост на определението в частта, с която искането по чл.248 ГПК е оставено без разглеждане, са неоснователни, тъй като произнасянето на въззивния съд е в рамките на заявеното искане, а поддържаното несъответствие на извода за недопустимост на искането с т.8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за правилността на определението. Неправилната преценка на въззивния съд за недопустимост на искането обаче е без значение за изхода на производството по чл.248 ГПК. Достигайки до извод, че в зависимост от изхода на делото отговорността за разноски следва да се разпредели според правилото на чл.78, ал.4 ГПК и на ответника да се присъдят разноски при прекратяване на делото, въззивният съд е отрекъл несъвместимото с разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК право на ищеца да получи разноски. Поради това като е оставил без уважение искането за изменение на определението за прекратяване на делото в частта, с която разноски са присъдени на ответника на основание чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд имплицитно се е произнесъл и по несвоевременно заявеното според настоящата инстанция искане на ищеца по реда на чл.248 ГПК разноските да бъдат присъдени на него, вместо на ответника. Постановеният от въззивния съд формален диспозитив в обжалваното определение, с който искането е оставено без разглеждане, е лишен от самостоятелни правни последици и поддържаното в частната жалба искане за отмяна на определението в частта относно този диспозитив е неоснователно. Частната жалба срещу другото обжалвано определение на въззивния съд - определение № 399 от 24.06.2025 г., е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения: В определение № 282 от 07.05.2025 г. въззивният съд е формирал ясен и недвусмислен извод, че няма основание за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, тъй като отговорността за разноски следва да се разпредели така, както е посочено в последното - според правилото на чл.78, ал.4 ГПК, с присъждане на разноски на ответника. В съответствие с този извод съдът е отказал да измени определението за прекратяване чрез присъждане на разноски на ищеца, вместо на ответника, и по този начин е отговорил изцяло на направеното по реда на чл.248 ГПК искане. Целената с това искане правна последица е само една - да бъде преразпределена отговорността за разноски чрез присъждане на разноски на ищеца, и тя е отречена от въззивния съд с отказа да бъде изменено определението, с което разноските са присъдени на ответника. Предвид съдържанието на постановеното в производството по чл.248 ГПК определение, последващото искане на ищеца - жалбоподател същото да бъде допълнено с произнасяне по искането да му бъдат присъдени разноски е неоснователно и правилно е оставено без уважение от въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,