Определение № 590 от 13.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 461/2024 г.
ВКСI търговско отделение13.03.2024 г.
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата от 27.02.2024г. на „Гарантстрой Комплект“ АД за определяне на срок при бавност по в.т.д. № 808/2023г. на Апелативен съд - София. Определението е окончателно. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда чл. 255 и сл. от ГПК. Образувано е по молба от 27.02.2024г. на „Гарантстрой Комплект“ АД за определяне на срок при бавност по в.т.д. № 808/2023г. на Апелативен съд - София. В молбата е изложено, че въззивният съд не постановява решение по делото. На 04.12.2023г. е било проведено открито съдебно заседание, в рамките на което делото е било обявено за решаване. Повече от 80 дни след това и повече от 50 дни след изтичането на срока по чл. 235, ал. 5, изр. 1 от ГПК постановено по делото решение липсва. Молителят иска определянето на срок за постановяване на решение във въззивното производство. Също съгласно молбата, на 09.11.2023г. е било подадено искане по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдебния състав по делото, което е било оставено без уважение с определение от 21.11.2023г. Въззивният съд продължава да не се съобразява с процесуалния закон – първо относно наличието на релевантните основания за отвод, а понастоящем и с изискването за постановяване на краен съдебен акт в срок. Съдията – докладчик по в.т.д. № 808/2023г. на Апелативен съд – София е дал становище по молбата. Според изложеното за периода от 16.12.2023г. до 20.02.2024г. (общо 67 дни) съдията е бил в отпуск поради претърпяна травма, наложила хирургична интервенция. След приключване на отпуска съдебният акт все още не е изготвен поради големия обем на делото (3048 страници първоинстаницонно производство и 108 страници въззивно производство), както и сложността на казуса. По делото са били допуснати и приети пет експертизи и са събрани гласни доказателства. За удостоверяване временната неработоспособност са представени болнични листи от 22.12.2023г. и 22.01.2024г. По молбата настоящият съдебен състав намира следното: Въззивното производство пред Апелативен съд – София е било образувано на 09.10.2023г. въз основа на подадена от „Галчев Инженеринг“ ООД въззивна жалба срещу решение № 559 от 27.04.2023г. по т.д. № 1505/2021г. на Софийски градски съд, както и по частна жалба на „Гарантстрой Комплект“ АД срещу определение № 2195 от 29.06.2023г. по същото дело. С решението на първоинстанционния съд, след събирането на множество доказателства, са били решени искове на „Галчев Инженеринг“ ООД срещу „Гарантстрой Комплект“ АД с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, евентуално по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а с определението първоинстанционният съд се е произнесъл по молба на „Гарантстрой Комплект“ АД за изменение на решението в частта за разноските. С разпореждане от 26.10.2023г. на съдията – докладчик от въззивния съд е било насрочено открито съдебно заседание на 04.12.2023г. В същото заседание съдебният състав е завършил разглеждането на делото и е пристъпил към постановяване на съдебно решение. За времето от 16.12.2023г. до 20.02.2024г. докладчикът е бил в отпуск поради временна неработоспособност. На 27.02.2024г. от „Гарантстрой Комплект“ АД е подадена молбата за определяне на срок за постановяване на решение по делото. При тези установени обстоятелства, подадената по делото молба не може да бъде уважена. Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от ГПК, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. Разпоредбата на чл. 235, ал. 5 от ГПК, съответно приложима и в производството пред въззивната инстанция (чл. 273 от ГПК), предвижда съдът да обяви решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждане на делото. Установеното време за постановяване на решението е във връзка с изискването делата да бъдат разглеждани и решавани в разумен срок (чл. 13 от ГПК). В тази връзка е установено и правото на страната по чл. 255 от ГПК да подаде молба за определяне на подходящ срок, включително за изготвяне и обявяване на решение по делото. Това, по аргумент от чл. 257, ал. 2 от ГПК обаче е при необосновано забавяне. Пропускането на срока за извършване на процесуалното действие не е единственото обстоятелство, което съдията, разглеждащ молбата за определяне срок съобразява. Относими са всички други обстоятелства, причинили забавата. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ по приложението на член 6 от КЗПЧОС. Разумността на срока при дадено производство зависи от конкретните обстоятелства (Konig v Germany, Pedesen and Baadsgaard v Denmark). Няма абсолютен срок. В случая такива обстоятелства са безспорно посочените в становището на съдията – докладчик по в.т.д. № 808/2023г. на Апелативен съд – София негова временна неработоспособност и фактическата и правна сложност на делото. Ако от времето между обявяването на делото за решаване (04.12.2023г.) и подаването на молбата за определяне на срок при бавност (27.02.2024г.) се приспаднат дните на отпуск на докладчика поради временна неработоспособност, която нито е била предвидима, нито е била желана, то остатъчното време е по-малко от срока, предвиден в чл. 235, ал. 5 от ГПК. Същевременно делото се отличава със сложност, обусловена от множеството предявени искове, събраните доказателства и подлежащите на разглеждане и решаване във въззивното производство две жалби с изложени множество твърдения, доводи, възражения и оспорвания. Може да бъде налагана само такава бързина на съдопроизводствените действия, която е в съответствие с правилното правораздаване. Фактът, че неработоспособността на съдията - докладчик е временна, е изключвал необходимостта от определянето на нов съдия – докладчик. Повторното разглеждане на делото би довело дори до по-голяма забава, предвид изискването решението да се постанови от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото (чл. 235, ал. 1 от ГПК). По отношение на останалите процесуални действия във въззивното производство не е имало забава. Делото е било своевременно насрочено, както и в срок съдът се е произнесъл по молбата на страната за отвод на съдебния състав. Без значение за настоящото производство са оплакванията на молителя, че съдебният състав е трябвало да се отведе от делото (по искането от 09.11.2023г.), съответно дали тези оплаквания са основателни. Относимо е кой е съдебният състав, дължащ постановяване на съдебното решение в случая, а това е бил съдебният състав, участвал в заседанието на 04.12.2023г. С оглед изложеното не се установява основание за определяне на срок за постановяване на решение във въззивното производство по в.т.д. № 808/2023г. по описа на Апелативен съд – София по молбата на молителя от 27.02.2024г. Към момента на подаване на молбата по чл. 255, ал. 1 от ГПК не е имало необосновано забавяне, поради което срок за извършване на действието да бъде определян, и тя следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното съдът
Цитирани разпоредби
13- чл. 255 ГПК
- чл. 13 ГПК
- чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК
- чл. 235, ал. 1 ГПК
- чл. 235, ал. 5 ГПК
- чл. 255, ал. 1 ГПК
- чл. 257, ал. 2 ГПК
- чл. 273 ГПК
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 235, ал. 5
- чл. 79, ал. 1
- чл. 82
- чл. 92, ал. 1