Определение № 232 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от „Ти Ес Транс”ЕООД гр.Бургас против определение № 51 от 21.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 2 по описа за 2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е допълнено, на основание чл.248 ал.1 ГПК, определение № 22 от 21.01.2019г. в частта му за разноските и е осъдено дружеството да заплати на адвокат Д. сумата от 200лв. за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено. Тезата му е, че реално разноски не са направени. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от И. Х., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорват нейната основателност. Счита, че за осъществената защита в развилото се производство по подадена частна жалба, му се дължат разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Пред Окръжен съд Ямбол е било образувано производство /по гр.д.№ 347/2017г./ по искова молба, подадена от „Ти Ес Транс”ЕООД против ЧСИ Х., с искане да бъде осъдена да върне във владението му - отнетите с незаконосъобразни действия подробно описани движими вещи. След като съдът е преценил, че е сезиран, не с „искова молба”,а с жалба срещу действия на съдия-изпълнител, е прекратил производството и е изпратил жалбата на ЧСИ за администриране. След администрирането, преписката отново е изпратена в съда, където е образувано гр.д.№ 373/2018г. ЯОС, с определение № 417 е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството. Това определение е обезсилено, а делото върнато на ЯОС, от Апелативен съд Бургас по негово ч.гр.д.№ 51/2018г., с указания - на ищеца да се даде възможност да уточни дали атакува действия на съдия-изпълнител или предявява осъдителен иск срещу него. След направеното уточнение, че се касае за искова молба, същата неколкократно е била оставяна без движение. С определение № 317 от 3.10.2018г. по гр.д.№ 68/2018г., поради неизпълнение на дадени указания, ЯОС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 19.10.2018г. Последвала е молба от адвокат Д. от 5.10.2018г. с искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, поради осъществена от него безплатна правна помощ на колега /на ЧСИ Х./ С определение № 379 от 8.11.2018г., ЯОС е допълнил определението си, като е осъдил „Ти Ес Транс”ЕООД да заплати на адвокат Д. сумата от 400лв., разноски за адвокатско възнаграждение. Това определение е потвърдено с определение № 22 от 21.01.2019г.на БАС. След постановяването му, адвокат Д. е подал на 28.01.2019г. молба с искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, поради осъществена от него безплатна правна помощ на колега с присъждане на разноски за развилото се производство за разноски. Със сега обжалваното определение № 51 от 21.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 2 по описа за 2019г.,Бургаският апелативен съд е допълнил, на основание чл.248 ал.1 ГПК, определение № 22 от 21.01.2019г. в частта му за разноските и е осъдил дружеството да заплати на адвокат Д. сумата от 200лв. за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав намира така постановения акт за неправилен. Както многократно е приемано практиката /вж.определение № 153 от 3.04.2019г. по ч.гр.д.№ 871/2019г.на ІІІ г.о., определение № 142 от 1.04.2019г. по ч.гр.д.№ 951/2019г.на ІІІ г.о., определение № 205 от 19.12.2018г. по ч.гр.д.№ 4518/2018г.на І г.о., определение № 393 от 17.09.2018г. по гр.д.№ 2845/2018г.на ІV г.о., определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д.№ 3926/2017г.на ІV г.о./, в производство по реда на чл.248 ГПК, разноски не се присъждат. Производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски – в него само се изменя или допълва решението в частта за разноски при направено от страната искане и неговият изход не обосновава наличие на ново основание за отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор /отговорността за разноски по делото се счита реализирана с факта на постановяване на съдебен акт за тяхното присъждане, включително по реда на чл.248ГПК/. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение