Определение № 3999 от 11.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е от А. Д. К., Д. М. К. и А. М. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 50015/2023 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, Второ г. о., с което е отменено въззивно решение № 23 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение на Варненския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 1842 кв. м., находящ се в с. о. “К.“, район „М.“, [населено място], в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, за който имот по ПУП-ПРЗ за с. о. „К.“, [населено място], одобрен с решение № 2483-5 по протокол № 33/26.10.2005 г. на ОбС-Варна, е отреден УПИ *-*, кв. 20 с площ 1698 кв. м. при съседи: УПИ *-*, улица м/у осови т. 56, 106, пътека, УПИ *-*, *-* и друга пътека, предвиждане за нискоетажно застрояване, между съсобственици и при следните квоти: 2/30 ид. ч. за Т. Д. Я., 2/30 ид.ч. за В. Г. Х. и 2/30 ид.ч. за Д. Т. Д., 6/30 ид. част за М. К. В., 4/30 ид.ч. за А. Д. К., 1/30 ид. ч. за Д. М. К. и 1/30 ид. ч. за А. М. К., 6/30 ид. ч. в СИО за А. З. А. и Т. П. А., и 6/30 ид. ч. в СИО за Х. К. Х. и К. С. Х.. Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на съделителите Х. К. Х. и К. С. Х., а именно лицата Н. Г. К. и К. Г. У.-Х. (правоприемници на починалото първоначално трето лице-помагач Д. П. С.). Молителите поддържат наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърдят, че е налице влязло в сила решение № 3789/16.07.2014 г. по гр. д. № 5886/2013 г. на Варненския районен съд, което противоречи на постановеното по делото, с което обосновават наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Основанието за отмяна е мотивирано със следните обстоятелства: в цитираното по-горе решение е възприето, че молителите се легитимират като собственици на реална част от 1 000 кв. м. от делбения недвижим имот по силата на действителни правни сделки: дарения от 1979 г. и 1988 г. и покупко-продажба от 1991 г., а в решението, чиято отмяна се иска съдът е приел, че тези сделки са нищожни поради невъзможен предмет, като е приложил спрямо тях правилата на правната конверсия. От ответниците по молбата Х. К. Х. и К. С. Х. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за нейната процесуална допустимост и за неоснователността й по същество. Писмен отговор е постъпил и от ответниците по молбата А. З. А. и Т. П. А., в който е изразено становище за основателност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна има за предмет влязло в сила на 29.02.2024 г. решение и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна. В случая се релевира това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед твърдението на молителите за наличие на противоречиви решения между същите страни относно наличието на съсобственост върху делбения имот, респективно по отношение участниците и квотите им в нея. При данните по делото за влизане в сила на атакуваното решение – на 29.02.2024 год. и датата на подаване на молбата за отмяна – на 01.04.2024 год., същата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и следва да се допусне за разглеждане в съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съдът