Определение № 5480 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4813/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 216а и чл. 205 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на Oбщина Перущица, приподписана от юрисконсулт Павловски, срещу определение № 357/16.04.2026 г., постановено по преписка № КЗК-286/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставено без уважение искането му за допускане на предварително изпълнение на негово решение № D53355301/06.03.2026г. за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор за строеж „Основен ремонт на Народно читалище „Просвета-1862“, гр. Перущица“, открита с Решение № F775814 от 26.11.2025г. на възложителя. По релевирани в жалбата съображения за наличие на предпоставките за допускане на предварително изпълнение, в това число с оглед обществената значимост на обществената поръчка, се претендира отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друго определение, с което да бъде уважено искането на възложителя за допускане на предварително изпълнение. Становище е постъпило единствено от ответната страна "Парсек Груп" ЕООД, представлявана от управителя Б. Б. с което молят подадената частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията е образувано по жалбата на "Парсек Груп" ЕООД, срещу решение № D53355301/06.03.2026 г. на кмета на община Перущица, за определяне на изпълнител на обществена поръчка, с гореописания предмет. Едновременно с депозирането на писмено становище по жалбата, от възложителя е предявено искане за допускане на предварително изпълнение на атакувания акт. В тази връзка КЗК, с обжалваното определение, приема, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 205, ал. 4 ЗОП за допускане на поисканото предварително изпълнение. В мотивите си Комисията сочи, че възложителят не е изтъкнал каквито и да било мотиви, обосноваващи необходимостта от сключване на договор преди произнасяне по същество на спора, с оглед осигуряване животът или здравето на гражданите или защита на особено важни държавни или обществени интереси, или пък възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда. Възложителят не удостоверява пряката възможност от настъпването на определени инциденти, застрашаващи живота и здравето на гражданите, доколкото доводите в тази насока имат изцяло хипотетичен характер КЗК сочи, че възложителят не изтъква нито един аргумент, обосноваващ обществената нужда от неотложното изпълнение на обществената поръчка, както и не представя никакви доказателства в тази насока. Атакуваното определение е правилно. Съгласно чл. 205, ал. 4 ЗОП, когато се обжалва решение за избор на изпълнител възложителят може в становището си по чл. 200, ал. 2 ЗОП да поиска от КЗК допускане на предварително изпълнение на решението. Комисията се произнася по това искане, като съгласно ал. 4 на чл. 205 ЗОП допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, но само по изключение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Вярно е, че предметът на процесната поръчка обуславя извод за обществената му значимост, предвид това, че предполага избора на изпълнител предлагащ инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор касаещ обект свързан както с поддържане на културния, образователен и просветен живот на гражданите на община Перущица, така и на нейните гости. Безспорно е и неизправното състояние на обекта на обществената поръчка, доколкото в тази насока по преписката са представени доказателства (докладни записки за неотложността на ремонтни дейности в Народно читалище „Просвета-1862“). Но независимо от това, КЗК обосновано приема, че не са налице непосредствено застрашени особено важни държавни или обществени интереси, нито възможност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, а оттам и че не е налице неотложност, налагаща допускането на предварителното изпълнение на оспореното пред нея решение. Още повече при отчитане, че отстраняването на евентуален порок в обжалвания акт на възложителя, макар и с известно забавяне, би нанесло много по-малки вреди за обществото, отколкото провеждането на една незаконосъобразна процедура. Съдът преценява формираните от КЗК изводи като правилни - обусловени от данните по делото и едновременно с това, съответни на материалноправната разпоредба на чл. 205, ал. 4 ЗОП. Допускането на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител има характера на предоставена от законодателя възможност за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка, преди окончателното приключване на спора по отношение законосъобразността на акта на възложителя, регламентирана само по изключение, осъществимо с цел избягването на сериозни негативни последици. Но възложителят е този, който претендира допускане на предварително изпълнение, поради което, по аргумент от чл. 205, ал. 2 ЗОП, именно той носи тежестта за доказване на обстоятелствата, налагащи отклонението от общото правило. В разглеждания случай това не е сторено, при което обосновано искането е счетено от Комисията за недоказано, а оттам - неоснователно. Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема, че в случая не се установява основание, налагащо отмяната на атакувания акт на КЗК, с който е прието, че не са налице визираните от чл. 205 ЗОП, материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на решението на възложителя за определяне на изпълнител на обществената поръчка. При това и неоснователността на частната жалба, оспореното определение на Комисията, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,