Определение № 10674 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. П. Ж., [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Чолаков, против Определение № 35336/14.09.2026 г., постановено по адм. дело № 11307/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 229з-1138/20.08.2026 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР-05 РУ, ООР, Група ОП. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице значителни и трудно поправими вреди, които да обосноват искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Позовава и се на неправилна преценка в аспекта на разрешението, дадено с Решение от 03.07.2025 г. на СЕС по дело С-605/23 г. Иска се отмяна на оспореното определение и спиране изпълнението на административния акт. Заявени са и доказателствени искания. Ответната страна – полицейски инспектор към СДВР - 05 РУ, ООР, Група ОП, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Ж. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 229з-1138/20.08.2026 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР-05 РУ, ООР, Група ОП, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗдвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд подробно е обсъдил фактите, при които е постановена процесната ЗПАМ, изнесени вкл. и в приложения към преписката Акт за установяване на административно нарушение от 20.08.2026 г. (към който е препратено в мотивите на административния акт), е приел спрямо повдигнатите пред него съображения във връзка с искането по чл. 166 от АПК, че жалбоподателката не е доказала явяване във ВМА за извършване на медицинско и химическо изследва съобразно издадения й Талон за изследване, както и че не е доказала твърденията си, че полага непосредствените грижи за своите баба и дядо, за които е установено че са в тежко здравословно състояние. Извършена е и най-обща преценка за законосъобразност на наложената мярка, съобразно разрешението, дадено с Решение по дело С-605/2023 г. на СЕС, която е приета за достатъчна, за да бъде отхвърлено искането за спиране на нейното предварително изпълнение. Въз основа на горното, административният съд отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция счита, че не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства и възражения на страните, като е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящия състав. Оспорената заповед, с която е приложена принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за спирането му. Действително, предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата до административния съд е посочено единствено, че се иска спиране на предварителното изпълнение на обжалвана ЗПАМ с оглед необходимостта от полагането на ежедневни грижи и физически транспорт за тежко болните баба и дядо на М. Ж., живущи в [населено място]. Тези аргументи се поддържат и в частната жалба и се твърди неправилна преценка на състава на първата съдебна инстанция по тях. Всъщност съставът на АССГ не е отрекъл тежкото здравословно положение на възходящите на оспорващата, но е приел, че липсват категорични доказателства именно Ж. да полага ежедневните грижи за тях. Аналогично такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция – макар и да е доказано, че майката на Ж. пребивава и работи в Република Гърция, този факт сам по себе си не доказва конкретно полагането на грижите от нейна страна, вкл. но се само ежедневно пазаруване медикаменти и храна и осигуряване на личен транспорт между [населено място] и онкологичните центрове в [населено място]. От приложената медицинска документация също не се обосновава такъв извод. Или макар и да е вярно, че съдебната практика квалифицира вредите, като значителни и труднопоправими в случаите, в които принудителната административна мярка засяга зависими тежко болни близки и препятства вкл. тяхното транспортиране до болнични заведения, при липсата на доказателства в посочения по-горе смисъл не може да се споделят съображенията на Ж. за необоснованост изводите на първата съдебна инстанция за недоказаност предпоставките, при които е мислимо спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Следва да се посочи, че целта на прилагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Именно заради високата степен на обществена опасност на по-голямата част от нарушенията по Закона за движение по пътищата законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по този закон, да са с предварително изпълнение по силата на закона. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата, касационната инстанция приема, че към настоящия момент липсват обстоятелства, които да водят към извода за незаконосъобразност на разглежданата мярка. Действително резултата от евентуално проведеното медицинско изследване е относимо към въпроса за вероятната основателност на жалбата, но доказателство за такова не са ангажирани от оспорващата. Неоснователно се поддържа служебното му изискване от касационната инстанция – виж и чл. 219, ал. 1 от АПК. Не е имало пречка това доказателствено искане да бъде отправено към административния съд, което разбира се не е сторено. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците, релевирани в частната жалба, поради и което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховен административен съд, състав на седмо отделение,