Определение № 11311 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2025 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 103, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Нова Загора, [адрес], чрез пълномощника му адвокат Х. Христов, срещу определение №1869/07.10.2025 година на Административен съд гр. Сливен по адм.д. № 563/2025 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение рег. № 306р-14019 от 06.08.2025 г., издадено от Началник РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, с което е отказано възобновяване на производството по ЗППАМ № 24-0306-000179 от 29.08.2024 г., издадена от П. В. М. – мл. автоконтрольор в РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен. Релевира възражения за неправилност. Неправилно срокът по чл.102, ал.2 АПК бил броен от съда от датата на връчване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство, издадено на 06.03.2025 г. от Районна прокуратура Сливен, ТО Нова Загора, с което било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 400/2024 г. по описа на РУ Нова Загора, пр. пр. № 4550/2024 г. по описа на Районна прокуратура Сливен (ТО-НЗ № 787/2024 г.), водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно от 14.03.2025 година. Новото доказателство по смисъла на чл.99, т.2 АПК била извършената съдебна химикотоксилогична експертиза на кръвната му проба, поради което и срокът по чл. 102, ал.2 АПК следвало да се брои считано от 25.04.2025 година, когато с резолюция от същата дата било разрешено на К. да получи експертизата като ново писмено доказателство. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и отмяна на Решение Рег. № 306р-14019 от 06.08.2025 г., издадено от Началник РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен. По делото е постъпило възражение от Началник РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, с което изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Сливен е образувано по жалба на Д. С. К. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Нова Загора, [адрес], чрез пълномощника му адвокат Х. Христов, срещу Решение Рег. № 306р-14019 от 06.08.2025 г., издадено от Началник РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, с което е отказано възобновяване на производството по ЗППАМ № 24-0306-000179 от 29.08.2024 г., издадена от П. В. М. – мл. автоконтрольор в РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен. За да отхвърли жалбата, в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Определението е правилно, при следните съображения от правна страна: Страните не спорят по фактите, като същите са установени от първоинстанционния съд след прецизен анализ на събраните доказателства: На 29.08.2024 г. на жалбоподателя К. е съставен от служител на РУ на МВР – Нова Загора, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1380017, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това че: на 29.08.2024 г. в 14:05 ч. в гр. Нова Загора по ул. „Ангел Кънчев“ до дом номер 34, е управлявал в посока север-юг личния си лек автомобил с Рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с техническо средство ДръгТест 5000 с Фабричен номер ARLK 0024, което на 29.08.2024 г. в 14:09 ч. е отчело положителна проба за употреба на Бензодиазепини. На водача е бил издаден талон за изследване № 0182203. Въз основа на съставения АУАН, със ЗППАМ № 24-0306-000179 от 29.08.2024 г., издадена от П. В. М. – мл. автоконтрольор в РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен, на жалбоподателя К., на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 14:05 ч. на 29.08.2024 г., като е отнето СУМПС [номер]. ЗППАМ е съобщена на Д. С. К. на 29.08.2024 г. Няма данни ЗППАМ да е обжалвана в указания в нея 14-дневен срок, поради което с изтичането на този срок е влязла в сила. С мотивирана резолюция № 24-0306-М000069 от 29.08.2024 г. от Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН Серия GA № 1380017 от 29.08.2024 г. против Д. С. К., тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е образувано ДП № 306 ЗМ-400/29.08.2024 г. С Постановление за прекратяване на наказателното производство, издадено на 06.03.2025 г. от Районна прокуратура Сливен, ТО Нова Загора, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 400/2024 г. по описа на РУ Нова Загора, пр. пр. № 4550/2024 г. по описа на Районна прокуратура Сливен /ТО-НЗ № 787/2024 г./, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В мотивите на постановлението е посочено, че: по делото е била назначена съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на дадените от Д. С. К. проби от кръв; видно от заключението на експертизата, в предоставените и изследвани проби от кръв от лицето Д. С. К. не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти; следва да бъде направен извод, че Д. С. К. не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е основание за прекратяване на наказателното производство. Съгласно заключението на съдебната химикотоксилогична експертиза Рег. № И-1515 от 11.02.2025 г. на ВМА София от извършените изследвания на предоставената проба кръв от лицето Д. С. К. не е установено наличие на наркотични вещества. На 14.03.2025 г. от Д. С. К. е подадена молба до Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен, с която от молителя е приложено копие от горепосоченото Постановление за прекратяване на наказателното производство. С Резолюция от 25.04.2025 г. на Районна прокуратура Сливен, ТО Нова Загора, е разрешено предоставяне на пълномощника на Д. С. К. на заверено копие от изготвената и приложена по досъдебно производство № 400/2024 г. по описа на РУ Нова Загора съдебна химикотоксилогична експертиза за изследване на предоставена от Д. С. К. кръвна проба. На 26.06.2025 г. от Д. С. К. чрез пълномощника му адвокат Христов е подадено искане до Началника на РУ на МВР Нова Загора за възобновяване на производството по влязъл в сила индивидуален административен акт - ЗППАМ № 24-0306-000179 от 29.08.2024 г., издадена от П. В. М. – мл. автоконтрольор в РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен, поради открито ново писмено доказателство от съществено значение за издаването на акта, което при решаването на въпроса от административния орган не е могло да бъде известно, за което се е позовал на отрицателния резултат от извършената съдебна химикотоксилогична експертиза на кръвната му проба. С Решение Рег. № 306р-14019 от 06.08.2025 г., издадено от Началник РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, е отказано възобновяване на производството по ЗППАМ № 24-0306-000179 от 29.08.2024 г., издадена от П. В. М. – мл. автоконтрольор в РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен. В мотивите на административния орган е прието, че: липсата на наркотични вещества в предоставените биологични проби от Д. С. К. е била обективно налице при извършената му на 29.08.2024 г. проверка, но последният не е могъл да се снабди с писмени доказателства за установяването й, поради наложителността от извършване на експертно изследване по съответния ред в рамките на образуваното досъдебно производство, като в тази връзка посоченото писмено доказателство - заключението от токсикохимическа експертиза, попада в обхвата на чл. 99, т. 2 от АПК и представлява основание за възобновяване на производството; искането за възобновяване е направено извън законоустановения преклузивен тримесечен срок, считано от 14.03.2025 г., на която дата Д. С. К. е узнал за обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, тъй като на тази дата се е явил лично в СПП при ОД на МВР Сливен, където е входирал молба № 804000-3259/14.03.2025 г. с приложено копие от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.03.2025 г. Предвид така установената фактическа обстановка, в съответствие с правилното прилагане на материалния закон са изводите на АС гр. Сливен за законосъобразност на оспорения отказ. Спорът пред състава на ВАС е в това, от кога следва да се брои 3-месечния срок по чл. 102, ал.2 АПК? Заключението от химикотоксилогичната експертиза в действителност попада в обхвата на чл. 99, т. 2 от АПК и представлява основание за възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ. Съдебната химикотоксилогична експертиза Рег. № И-1515 от 11.02.2025 г. на ВМА София, съставлява ново писмено доказателство, съставено след постановяване на ЗППАМ, както правилно приема състава на АС гр. Сливен. Това ново писмено доказателство се отнася и удостоверява факт от обективната действителност, който е съществувал към момента на постановяване на ЗППАМ (29.08.2024 г., когато са взети и биологичните проби), а именно, че водачът не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Чл.102 АПК обаче поставя преклузивни срокове за упражняване на правото да се иска възобновяване на производството по чл. 99 АПК. Съгласно чл. 102, ал.2 АПК възобновяването на производството по чл. 99, т.2 АПК може да се иска в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна. Не е спорно по делото, че жалбоподателят се е запознал с Постановлението за прекратяване на наказателното производство, издадено на 06.03.2025 г. от Районна прокуратура Сливен, ТО Нова Загора, най-късно на 14.03.2025 г., когато е представил копие от постановлението с молба до Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Сливен. Правилен е изводът на състава на АС гр. Сливен, че най-късно на тази дата – 14.03.2025 г., жалбоподателят е узнал за изготвената химикотоксилогична експертиза, съгласно която не е установено наличие на наркотични вещества в предоставената проба кръв от жалбоподателя. В постановлението на Прокуратурата е описано подробно, че по делото е била назначена съдебна химикотоксикологична експертиза на дадените от Д. С. К. проби от кръв и че видно от заключението на експертизата, в предоставените и изследвани проби от кръв от лицето Д. С. К. не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти. И съставът на ВАС не споделя възражението на К. в насока, че тримесечният срок по чл. 102, ал. 2 от АПК е започнал да тече след 25.04.2025 г., когато с Резолюция от 25.04.2025 г. на Районна прокуратура Сливен, ТО Нова Загора, е разрешено предоставяне на пълномощника на жалбоподателя на заверено копие от изготвената и приложена по досъдебното производство съдебна химикотоксилогична експертиза. Жалбоподателят е узнал за експертизата най-късно на 14.03.2025 г., когато се е запознал със съдържанието на горепосоченото постановление на Прокуратурата. Това, че постановлението не е било влязло в сила, не променя факта на узнаване за експертизата. Броенето на срок за обжалване на постановлението също не променя този извод. Предвид гореизложеното, правилен е изводът на състава на АС гр. Сливен в насока, че тримесечният срок за възобновяване на производството е изтекъл на 16.06.2025 г. (първият присъствен ден след 14.06.2025 г., който е неприсъствен). В процесния случай, жалбоподателят е адресат на неоспорена пред съд и влязла в сила ЗППАМ № 24-0306-000179 от 29.08.2024 г. Той е подал на 26.06.2025 г. искане, с което е инициирал производство за нейното възобновяване на основание чл. 99, т. 2 от АПК – когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Сочената химикотоксикологична експертиза се явява такова обстоятелство по смисъла на чл. 99, т.2 АПК. Но правото на възобновяване следва да се предяви в преклузивния срок по чл. 102, ал.2 АПК, който в случая е бил изтекъл към датата на заявяване на искането за възобновяване. Ето защо, административният орган законосъобразно е отказал да възобнови производството по ЗППАМ. Към датата на подаденото от жалбоподателя искане - 26.06.2025 г., тримесечният преклузивен срок по чл. 102, ал. 2 от АПК е изтекъл. Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно обжалваното определение на АС гр. Сливен следва да бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба не представя доказателства за разноски за адвокат, поради което и искането за присъждането им е неоснователно. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзкас чл. 236 от същия нормативен акт съставът на Върховния административен съд