Определение № 50475 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2488/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД Велинград, срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 209 от 20.09.2021 г. по в.т.д. № 231/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството с вх.№ 2517/02.08.2021 г. за изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта за разноските. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е неотносимо към настоящото производство /т. 24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди се, че в насрещната въззивна жалба на „НЕК“ ЕАД е формулиран петитум за уважаване на иска за мораторна лихва в размер на 4 242.66 лв./част от увеличения размер на този иск/, но въззивният съд, констатирайки, че първата инстанция, поради процесуален пропуск, не се е произнесла за разликата над 3 989.92 лв. до увеличения размер на акцесорния иск, е разгледала жалбата на НЕК до първоначално предявения размер. Във въззивното решение липсва произнасяне по допустимостта на насрещната въззивна жалба за разликата над 3989.92 лв. Независимо от това, съдът е присъдил на „НЕК“ ЕАД разноски в пълен размер, като не е приложил и чл.78, ал.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба не е заявил становище. Настоящият състав на Върховния касационен съд, предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл. първо ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. При постановяване на атакувания съдебен акт, апелативният съд е отчел, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД Велинград и по насрещна въззивна жалба на „НЕК“ ЕАД. С постановеното по делото решение са уважени изцяло исковите претенции /главна и акцесорна/ в първоначално заявените размери: за сумата от 90 071.88 лв., представляваща цена на услугата „водоподаване“ по сключени четири договора между страните, ведно със законната лихва от предявяване на иска, и за сумата 3 989.92 лв. – мораторна лихва до подаване на исковата молба. Отговорността за разноски в първоинстанционното и въззивно производство е определена с оглед на този изход на делото. В мотивната част към въззивното решение съдът е констатирал допуснат от първата инстанция процесуален пропуск, изразяващ се в липса на произнасяне по увеличения размер на акцесорния иск, неотстраним във въззивното производство. В зависимост от тази констатация е определен обжалваемият интерес, без съобразяване в цялост с искането в насрещната въззивна жалба на „НЕК“ ЕАД, което е основано на пропуск за провеждане на производство по чл.250 ГПК пред компетентния съд – Окръжен съд – Пазарджик. Като краен резултат, на ищеца са присъдени разноски в пълен размер – 4 360.52 лв. и юрисконсултско възнаграждение за инстанционното разглеждане на делото в общ размер от 800 лв. Определението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Въззивният съд се е произнесъл по отговорността за сторените разноски в производството, съобразно изцяло уважените искови претенции, по които е формирана правораздавателна воля. Доводите на частния жалбоподател за липсата на произнасяне по част от акцесорния иск на НЕК – в случая за разликата над първоначално заявения размер до последващо увеличения размер, съответно за непроизнасянето от страна на въззивния съд по целия петитум на насрещната въззивна жалба на „НЕК“ ЕАД, са неотносими към приложението на чл.78, ал.1 ГПК. Насрещната въззивна жалба е уважена, като е съобразено, че предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение, в частта, с която акцесорната искова претенция е отхвърлена за разликата над 3013.89 лв. до 3 989.92 лв., а не и тази част от размера на иска по чл.86, ал.1 ГПК, по която окръжният съд е пропуснал да се произнесе, но ищецът не е инициирал производство за допълване на първоинстанционното решение. Изводите на апелативния съд относно предмета на въззивно обжалване, очертан от насрещната въззивна жалба на ищцовото дружество, обективирани както в мотивите към решението, така и в мотивите към сега атакуваното определение, са процесуално законосъобразни. От това произтича и законосъобразността на изразеното от въззивния съд становище за липса на предпоставки за разпределяне на отговорността за разноски чрез приложение и на чл.78, ал.3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение