Определение № 12559 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по подаденото от М. А. П., чрез пълномощника си адв. Т. Цонев, искане за изменение на Решение № 8698 от 18.09.2025 г. по адм. дело № 2562/2025 г. на Върховния административен съд, състав на Пето отделение, в частта за разноските, като се присъдят и направените от жалбоподателя разноски пред първата инстанция. От ответната страна – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния представител Д. Тодоров, е постъпило писмено становище по молбата, в което са изложени съображения за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че искането е процесуално допустимо като подадено в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е основателна, по следните съображения: С Решение № 8698 от 18.09.2025 г. по адм. дело № 2562/2025 г. на Върховния административен съд, състав на Пето отделение Решение № 26129 от 05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 4353/2024 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. А. П. срещу Решение №ППН-02-77/01.02.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта му по т.1, касаеща видеокамера №3 и в частта му по т.2, и вместо това е отменил Решение №ППН-02-77/01.02.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта му по т.1, касаеща видеокамера №3 и в частта му по т.2, като е върнал делото като преписка на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне по отношение на наложеното административно наказание съобразно мотивите на съдебното решение. С решението, предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател са присъдени разноски в размер на 70 лв. държавна такса за касационната инстанция, а на ответната страна, 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В искането си по чл. 248, ал. 1 от ГПК жалбоподателят претендира да се присъдят в негова полза и разноските, направени пред първата инстанция в размер на 1010 лв., съгласно представен списък на разноските. С касационната жалба е поискано при уважаване на касационната жалба в полза на касатора да се присъдят и сторените по делото разноски. Касационната инстанция констатира, че в хода на първоинстанционното съдебно производство е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., платимо по банков път до 05.04.2024 г. Представено е платежно нареждане от 05.04.2024 г. и списък за разноски/лист 14-16 от адм. дело №4353/2024 г. по описа на АССГ/. С касационното решение е отменено решението на АССГ в частта му, с която е отхвърлена жалбата на П. по отношение на процесния акт на КЗЛД, в частта му по т.1, касаеща видеокамера №3, както и в частта по т.2 - касаеща наложената й глоба от 2000 лв. Т.е за две от описаните в решението на КЗЛД видеокамери е прието, че жалбата на П. е неоснователна, за видеокамера №3-е основателна, а за глобата въпросът е висящ, тъй като в тази част решението на КЗЛД е отменено и преписката е върната на комисията за произнасяне. Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК искането следва да се уважи като се допълни Решение № 8698 от 18.09.2025 г. по адм. дело № 2562/2025 г. на Върховния административен съд и се осъди Комисия за защита на личните данни да заплати на М. А. П. още 310 лв. разноски - за внесена държавна такса 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съразмерно с оглед частично уважената касационна жалба, направени в производството по адм. дело № 4353/2024 г. на Административен съд София - град, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение