Определение № 228 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана „частна касационна“, подадена от ЕТ „Д-р К. Ц. – ИПППДП-С“ против разпореждане от 10.12.2021 г., с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 11825/06.07.2021 г. срещу определение № 1452/03.06.2021 г. по ч.гр.д. № 724/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Окръжен съд Благоевград от 13.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1468/2020 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, като излага съображения по съществото на спора, по който е образувано гр.д. № 619/2020 г. по описа на Районен съд Петрич. Направено е искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение от 13.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1468/2020 г. на Окръжен съд Благоевград е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение от 12.10.2020 г. на първоинстанционният съд, като подадена след изтичане на срока за обжалване. Определението на въззивната инстанция е обжалвано пред Апелативен съд София, който с определение № 1452/03.06.2021 г. по ч.гр.д. № 724/2021 г., постановено по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, е потвърдил определението на въззивната инстанция. С обжалваното разпореждане, апелативният съд е върнал частната жалба, насочена срещу постановеното от него определение в производство по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, като е приел, че това определение не подлежи на последващ инстанционен конктрол пред ВКС. Обжалваното разпореждане е правилно, тъй като приетото от Апелативен съд София съответства на постановеното на 23.06.2022 г. решение по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е посочено е, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба срещу свое определение по чл.274, ал.1, пр.1 ГПК, тъй като, както е прието в ТР №1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. При така даденото разрешение в тълкувателния акт и доколкото в конкретния случай не е налице посоченото в последния изключение от даденото разрешение, разпореждането на Софийския апелативен съд от 10.12.2021 г., с което е върната частната жалба на жалбоподателя срещу постановеното по реда на чл.274, ал.2, предл.2 ГПК определение, потвърждаващо преграждащо развитието на производството определение на окръжния съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,