Определение № 8319 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7204/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. М. Х. от [населено място], общ. Гулянци, чрез адв. Симеонова АК - Плевен, срещу Определение № 2169/30.06.2026 г., постановено по адм. Дело № 537/2026 г. на Административен съд – Плевен (АС-Плевен). Представят се доводи за неправилност на обжалваното определение като се твърди, че същото е необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени такива на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно не е съобразил доказателствата, свързани с трудовата ангажираност на адресата, характера на изпълняваните трудови функции като „бояджия стоманени конструкции“ и мястото на изпълнението им – в населено място различно от това на обичайното му местоживеене, както и обстоятелството, че към настоящия момент административнонаказателната му отговорност все още не е ангажирана с издаване на НП, във връзка с което се отбелязват и обстоятелства по съществото на спора. Счита обществения интерес за защитен вцялост чрез възможността причинените увреждания да бъдат възстановени посредством застрахователната му полица за сключен Договор за гражданска отговорност. Като основание за спиране на ПАМ се сочи и нейната безпредметност, поради изземването на СУМПС със самия АУАН, преди постановяване на спорната ЗППАМ. Краткият срок на същата – „не повече от три месеца“ също е посочен като основание за спирането й, тъй като счита, че изтичането му преди разглеждане на правния спор за ангажиране на административнонаказателната му отговорност би обезмислил самото оспорване. Счита, че изложените обстоятелства обосновават наличието на лични права и интереси, конкуриращи се със защитимия обществен интерес, като незачитането им е несъразмерно на търсения с наложената принудителна административна мярка ефект, тъй като нанесените материални щети са минимални и е предвиден надлежен механизъм за отстраняването им по реда на гражданската отговорност. Отправя възражения и срещу изводите на първоинстанционния съд, че издаденият в негова полза болничен лист и свързаните с него ежедневни посещения на медицинско заведение в Плевен не правилно не са били зачетени за нови обстоятелства, след като нарушението е било извършено на 19.05.2026г., а болничният лист е бил издаден на 19.06.2026г. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново по съществото на спорния въпрос за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ, с което да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт до окончателното решаване на въпроса за отговорността му. Ответникът не изразява становище по частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимостта й, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от страна с правен интерес, предвид негативния за същата резултат. Първоинстанционното производство е било образувано по жалба на Ю. М. Х. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -1484860/23.06.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. С жалбата е било направено и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. След обсъждане на представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че искането за спиране е процесуално допустимо, тъй като е направено от адресата на заповедта, който има правен интерес, в рамките на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт. В подкрепа на искането жалбоподателят е навел доводи, че изпълнението на мярката ще му причини значителни и трудно поправими вреди, тъй като се нуждае от ежедневно придвижване до лечебно заведение в гр. Плевен за превръзки, манипулации и медицински консултации, както и че отнемането на свидетелството за управление ще възпрепятства изпълнението на трудовите му задължения. Освен това са били изложени възражения относно недоказаността на твърдяното административно нарушение, послужило като основание за налагане на принудителната административна мярка. След като е приел искането за процесуално допустимо, първоинстанционният съд е обсъдил приложимата правна уредба и е приел, че съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП жалбата срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка не спира изпълнението ѝ, поради което е налице предварително изпълнение, допуснато по силата на закона. Приел е, че съобразно Тълкувателно решение № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС искането за спиране е допустимо и подлежи на разглеждане по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Съдът е изложил съображения, че когато предварителното изпълнение е предвидено със закон, законодателят презумира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което в тежест на жалбоподателя е да установи, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които по своята тежест да надделяват над защитения обществен интерес, свързан с безопасността на движението по пътищата и предотвратяването на административни нарушения. При анализа на представените доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че твърденията за наличие на значителни и трудно поправими вреди не са доказани. Според съда от представения трудов договор се установява единствено, че постоянният адрес на жалбоподателя е различен от населеното място, в което работи, но това не обосновава необходимост от управление на собствен автомобил, тъй като не е изключена възможността за ползване на обществен транспорт, като не са били представени и доказателства относно действителното му местоживеене. По отношение на болничния лист съдът е приел, че същият е издаден преди извършването на твърдяното нарушение и не удостоверява необходимостта от ежедневно пътуване до лечебно заведение, нито невъзможността това придвижване да се осъществява чрез обществен транспорт. Първоинстанционният съд е приел още, че неудобствата и затрудненията, произтичащи от невъзможността жалбоподателят да управлява моторно превозно средство, представляват обичайна последица от приложената принудителна административна мярка и сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Посочил е също, че прилагането на принудителните административни мерки има превантивен характер и цели предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, поради което защитаваният обществен интерес има приоритет пред личния интерес на адресата на мярката, доколкото последният не е доказал настъпването на вреди с по-висока степен на значимост. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че чл. 166, ал. 2 АПК изисква искането за спиране да се основава на нови обстоятелства, каквито в случая не са били установени. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и направените правни изводи първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение и с определението си е отхвърлил като неоснователно искането на Ю. М. Х. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1484860/23.06.2026 г. Определението е правилно: Предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер, и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Като такива частният жалбоподател е изложил големите затруднения, които изпитал при упражняване на трудовата си функция, предвид местоположението на работата му в гр. Плевен, което изисквало ежедневното му придвижване. Обосновано според настоящата съдебна инстанция съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предвидените изисквания за спиране предварителното изпълнение на наложената мярка, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на ЗППАМ. Соченото обстоятелство за наличие на трудово правоотношение на жалбоподателя, чието изпълнение бива значително затруднено от ПАМ правилно не е кредитирано като надлежно доказващо причиняването на значителни или труднопоправими вреди, а единствено обичайни неудобства. Недоказана е останала и самата валидност на трудовото правоотношение като такова, надлежно регистрирано в Регистъра на заетостта в НАП, съобразно изискванията на чл.62, ал.3 КТ. Правилни са и правните изводи на първата инстанция за това, че сочените обстоятелства по издадения болничен лист не са нови, тъй като са съществували в правния мир преди постановяване на самата ЗППАМ. Предвиденият 6-дневен болничен и 30-дневне домашен амбулаторен режим не са свързани с ежедневни медицински манипулации, както правилно е отчел това обстоятелство АС – Плевен, доколкото липсват подобни указания в бележките на същия документ. В крайна сметка не се доказват настъпили или предстоящи преки значителни или трудно поправими вреди за частния жалбоподател, произтичащи от невъзможност или изключително затруднена възможност за изпълнение на служебните си функции или домашното си лечение. Изложените твърдения в тази насока не са достатъчно конкретни и както се установява не са подкрепени с надлежни доказателства. Като е съобразил тези обстоятелства първоинстанционният съд надлежно е обосновал неоснователността на искането за спиране предварителното изпълнение на ПАМ поради недоказването на значителния или трудно поправим характер на сочените от адресата на акта вреди. Обстоятелствата, свързани със законосъобразността на самта заповед касаят спора по същество и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение