Решение № 7540 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София срещу Решение № 1028/09.01.2026 г., постановено по адм.д. № 10704/2025 г. по описа на Административен съд– София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло като неоснователна жалбата на „Електроразпределение Север“АД – гр.Варна срещу Решение № Ж-691/31.07.2025г. на КЕВР със законните последици. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисия за енергийно и водно регулиране, се представлява от юриск.Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения,подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, „Електроразпределение Север“АД- гр.Варна, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез адв.Тодорова е депозирана писмена молба по делото с подробно развити в нея съображения за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното с нея съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът, „Булкрафт Инженеринг ДВ“ЕООД със седалище гр.Варна,редовно призован, не се представлява. Претендира разноски с представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. След датата на съдебното заседание по делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на този ответник адв. А..Асенов с подробно развити в тях съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Булкрафт Инженеринг“АД-гр.Варна срещу Решение № Ж-691/31.07.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което жалбата на дружеството-жалбоподател срещу отказ за присъединяване на фотоволтаична централа /ФЕЦ/ с мощност 2000 кW, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 30942.395.112 в с. Златар, община Велики Преслав, област Шумен, инкорпориран в писмо изх. № 6523454/12.01.2024г., е приета за неоснователна, поради което КЕВР е прекратила производството, образувано по жалба с вх. № Е-13-273-16/09.02.2024г., подадена от „Булкрафт Инженеринг ДВ“ЕООД срещу „Електроразпределение Север“АД. Обжалваното Решение № Ж-691/31.07.2025 на КЕВР е постановено, след като по съдебен ред / с Решение № 18144/27.09.2024г., постановено по адм.д. № 5598/2024г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение по адм.д. № 11512/2024 по описа на ВАС/ е отменено предходно решение на КЕВР № Ж-380 от 22.04.2024г., с което отново е прекратено административното производство, образувано по същата жалба и срещу същия отказ да се извърши присъединяване на същия обект за производство на ел.енергия, като преписката е върната от съда на КЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на цитираните по-горе съдебни актове. При новото разглеждане на преписката от компетентния административен орган, със свое писмо изх. № Е-13-273-16/10.07.2025г. КЕВР е изискала от ЕРП Север допълнителни доказателства и информация в изпълнение указанията на съда, каквито са й предоставени от мрежовия оператор с негово писмо-отговор /л.52 от делото по описа на АССГ/ Основавайки се на събраните в повторното административно производство доказателства, КЕВР е постановил своето Решение № Ж-691/31.07.2025г., в което отново е приел,че постановеният от ЕРП Север отказ да се присъедини заявената ФЕЦ с мощност 2000 кW на посочените основания: изчерпване на наличния капацитет на електропроводите поради високата концентрация на генериращи мощности в района и ниското потребление от обекти на клиенти, с което всяко присъединяване на допълнителни генериращи мощности ще доведе до застрашаване надеждната работа на електроенергийната система, се явява законосъобразен. При постановяването му ЕРП Север е изпълнило всички изисквания по процедурата за присъединяване на ФЕЦ и е спазило всички, разписани в ЗЕ и приложимата Наредба №6/2014 г./отм./, свои задължения, поради което жалбата на „Булкрафт Инженеринг ДВ“ ЕООД срещу мрежовия оператор е неоснователна. Административният орган, позовавайки се на разпоредбата на § 69 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/- ДВ бр.86 от 2023г. е заключил, че по отношение искането за проучване на условията за присъединяване на процесната ФЕЦ, съответно – по отношение инициираната въз основа на него административна процедура, приложение намира досегашният ред,предвиден в Наредба №6/2014г./отм./. Предвид гореизложеното и, доколкото планираният за присъединяване обект е за производство от възобновяеми източници с мощност над 30 кW, приложима е разпоредбата на чл.25 от ЗЕВИ, съответно –разпоредбите на Част трета,Глава пета от Наредба №6/2014г /отм./ Според КЕВР в случая не са приложими нито разпоредбите на чл.116, ал.8 и ал.9 от ЗЕ, относими само към оператора на електропреносната мрежа /ЕСО/, нито разпоредбата на новия чл.26, ал.5 от ЗЕВИ / ДВ бр.86 от 23г., в сила от 13.10.2023г./ Комисията е заключила,че, ако дружеството – заявител е запазило интерес от присъединяване на заявената ФЕЦ, същото следва да инициира нова процедура по присъединяване, в който случай би се ползвал от новата разпоредба на 26, ал.5 от ЗЕВИ. Съгласно този законов текст когато за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия е необходимо да се извърши разширение и/ или реконструкция на електропреносната или електроразпределителната мрежи, операторът посочва това в становището си по ал.3, както и неоходимите срокове за осъществяване на тези дейности. Решение № Ж-691/31.07.2025г. на КЕВР е обжалвано от „Булкрафт Инженеринг ДВ“ЕООД- гр.Варна пред АССГ с доводи за неговата незаконосъобразност. Според жалбоподателя административният орган не бил изпълнил указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени му в мотивите на отменителните съдебни решения, само формално бил изискал и обсъдил представени от ЕРП Север в повторната административна процедура по разглеждане на жалбата допълнителни доказателства / голяма част от тях- неотносими към предмета на спора/ и,без да събере относими доказателства – в т.ч. и СТЕ, отново едностранчиво е решил спора, осланяйки се единствено на представените и едностранно интерпретирани от мрежовия оператор доказателства. КЕВР отново била нарушила императивната разпоредба на чл.35/АПК, като не е попълнила делото с относими доказателства и, в противовес на задължението си да извърши цялостна преценка на обстоятелствата и да обсъди изложените от дружеството – заявител възражения, на практика е неглижирала тези обстоятелства и аргументи. Не са разгледани въпросите, свързани с темпоралния аспект на твърденията на ЕРП Север относно изчерпване на капацитета, необходимостта от инвестиции и актуалността на предвижданията на Дружеството във връзка с допълнително предоставените от същото на КЕВР актуални данни. Отново неизяснен според дружеството- жалбоподател остава същественият за спора въпрос – на кой етап от провеждане на проучването този капацитет на ел.мрежите е изчерпан, какви конкретни мощности в случая водят до извода за „висока концентрация на генерирани мощности“ и на база какви изходни данни е прието т.нар.“ниско потребление“. С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, АССГ е обявил за нищожно решение № Ж-691 от 31.07.2025г. на КЕВР и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по жалба на „Булкрафт Инженеринг“ЕООД –гр.Варна вх. № Е-13-273-16 от 09.02.2024г. срещу „Електроразпределение Север“АД съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че,макар решението на КЕВР да е постановено от материалнокомпетентен орган, в рамките на законовата му компетентност, в изискуемата писмена форма и да съдържа формално всички изискуеми реквизити по чл.59 от АПК, същото е нищожно като постановено в хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК. АССГ се е базирал на развитите в Определение № 15293 от 10.12.2020г. по адм.д. № 9052/2020г., 5-чл.състав на ВАС доводи за това, че в хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК- на връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, диспозитивът на решението няма самостоятелен резултативен ефект, а следва да бъде разглеждано в единство с указанията до органа.Доколкото тези указания са задължителни,те предопределят и новото произнасяне на органа, който под страх от нищожност на повторно издадения административен акт по чл.177,ал.2 от АПК, е обвързан от тях при разрешаването на въпроса. АССГ, съпоставяйки мотивите на обжалваното решение на КЕВР с дадените на Комисията от съда задължителни указания, е констатирал, че повторно издаденият административен акт не кореспондира на и е издаден при неизпълнение на указанията на съда, съдържащи се в съдебните решения на АССГ и ВАС. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като отново не са събрани всички необходими за разкриване на обективната истина доказателства, събраните не са обсъдени в цялост, не са обсъдени и всички доводи и възражения на ЕРП Север в тяхната взаимовръзка/противопоставимост на тези на дружеството – жалбоподател. Неизяснен остава въпросът дали соченият от ЕРП Север способ за присъединяване на процесната ФЕЦ към мрежата е единственият вариант за това, за да може да се прецени дали той е икономически най- изгодния за производителя предвид задълженията на мрежовия оператор по чл.2 от Наредба №6. Подобни доказателства въобще не са изискани от КЕВР и не е обсъдено възражението на жалбоподателя в тази насока. КЕВР не е изяснила реда за присъединяване, каквито са били указанията на съда, а само формално го е посочила. Не е проверила съответствието на условията за присъединяване със закона и Методиката. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е решаващият извод на АССГ за нищожност на решение № Ж-691 от 31.07.2025г. на КЕВР поради противоречието му с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона на основание чл.177, ал.2 от АПК. За да е налице нищожност на административния акт по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК, този административен акт следва да противоречи или на диспозитива на съдебното решение, с което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, или на задължителните мотиви по прилагането на материалния закон, уреждащ спорното право, дадени от съда при връщане на преписката за ново произнасяне, без да е настъпила промяна във фактическата обстановка при това ново произнасяне. Доколкото в конкретния случай съдът е отменил предходното решение на КЕВР поради констатирани от съда съществени процесуални нарушения, допуснати от административния орган, изразяващи се в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, несъбиране на относими доказателства за разкриване на обективната истина по спора, обсъждане и възприемане само доводите на едната страна, без да се обсъдят противоположни доводи ,касаещи наличието или липсата на свободен капацитет на ел.мрежите, развити от другата страна по спора и т.н., в този случай повторното решение на КЕВР не е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК и не е нищожно ./ в т.см. Решение № 1001 от 22.01.2013г. по адм.д. № 53/2013г. по описа на ВАС/. Дадените от АССГ и ВАС указания при връщане на административната преписка на КЕВР за ново произнасяне не са по съдържанието на административния акт, а по правилното прилагане на процесуалния закон, предпоставящо материалната законосъобразност на административното волеизявление, поради което не е налице нищожност на второто решение на КЕВР, а евентуална негова материална незаконосъобразност./в т.см. Решение № 8608 от 15.06.2012г. по адм.д.№3402/2012г./ВАС и решение № 6439 от 13.05.2013г. по адм.д. №12567/2012г./ВАС/. Обосновани в тази връзка са развитите доводи в касационната жалба за това, че при несъобразяване от страна на КЕВР с дадени му от съда задължителни указания по прилагане на процесуалния закон, постановеното повторно решение на административния орган след провеждане на второто административно производство, би било неправилно като постановено в противоречие с административнопроизводствените правила, но не и нищожно в хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК. Основателни са наведените в касационната жалба оплаквания за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до материална незаконосъобразност на съдебния акт. Въпреки че е изложил мотиви за несъобразяване от страна на КЕВР с дадените му от съда при условията на чл.173,ал.2 от АПК указания за събиране и анализ на допълнителни доказателства, както и за необсъждане и неизлагане на изрични мотиви по всички възражения и доводи на страните по делото, АССГ не е формирал нарочен извод за неправилност на съдебното решение на тези основания. КЕВР не е обсъдила предоставената от ЕРП Север допълнителна информация за наличието на 2 становища за присъединяване, чийто срок за реализация е изтекъл, съответно – дали и как освободения в резултат на този факт капацитет се отразява на възможността за присъединяване на заявената ФЕЦ. КЕВР въобще не е обсъдила и предоставената от ЕРП Север информация за начина на формиране на прогнозната цена за необходимите реконструкции по ел.мрежата, които биха довели до възможност за присъединяване на заявената ФЕЦ. Вместо да стори това, КЕВР е развила недопустими изводи за това, че, ако дружеството-заявител поддържа желанието си за присъединяване на подлежащата на изграждане ФЕЦ към ел.мрежата, същото следва да подаде ново заявление за присъединяване, което би било по-изгодно за него, предвид приложението на новата разпоредба на чл.26, ал.5 от ЗЕВИ. Неправилно обаче АССГ е квалифицирал тези пороци на административния акт като нищожност по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК, а не като незаконосъобразност поради постановяване на административния акт в противоречие с административнопроизводствените правила, довело и до постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби. Правилен е решаващият извод на АССГ, за това, че КЕВР се е задоволила в мотивите на решението си само да изброи изисканите от нея в изпълнение указанията на съда и предоставени й от ЕРП Север доказателства, но по същество не е анализирала нито изчислителните модели при присъединяването на ФЕЦ 2 МW към ВЕЛ“Драгоево“ 20кV, нито товаровите профили от ВЕЛ“Драгоево „ и от обекти на присъединени клиенти, и не е изложила в административния си акт мотиви въз основа на какви точно технически правила, извлечени от сторения от нея анализ на доказателствата, прави извод за невъзможност за присъединяване на процесната ФЕЦ поради висока концентрация на генерирани мощности в района, комбинирана с ниско потребление, които са основната мотивация на отказа за присъединяване. АССГ е могла сама да изясни този спорен въпрос, като упражни правомощието си за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която, след оглед на място и анализ на представените към административната преписка и при повторното й разглеждане от КЕВР доказателства от страна на ЕРП- Север, да установи налице ли е твърдяната в отказа липса на свободен капацитет за присъединяване, характеризиращ се с посочените в същия отказ основания, съответно- присъединяването на процесната ФЕЦ би ли довело до застрашаване надеждната работа на електроенергийната система /ЕСС/ във всичките или някоя от проявните му форми. Съдебната експертиза следва да установи и дали с изтичане срока на действие на двете, издадени Становища за присъединяване и описани в писмото на ЕРП Север /л. 52 от делото пред АССГ/, се освобождава капацитет на ел.мрежата, позволяващ присъединяването на ФЕЦ, или не, както и да установи съществува ли или не друга техническа възможност за присъединяване на заявения обект, съответно - дали представената от ЕРП количествено-стойностна сметка за бъдещи реконструкции на мрежите с цел бъдещо присъединяване на процесната ФЕЦ към ел.мрежите е обоснована с оглед действителното състояние и възможности на тези мрежи. При наличието на технически данни по делото, интерпретирани по различен начин от жалбоподателя КЕВР и ответника ЕРП Север – от една страна и „Булкрафт Инженеринг ДВ“ ЕООД- ответник по касация и жалбоподател в производството пред АССГ – от друга, относно това изчерпан ли е допустимия капацитет на ел.мрежите или не, съответно – възможно ли е присъединяването на заявения за присъединяване обект с неговите характеристики да се осъществи, без разширяване и реконструкция на ел.мрежите или не, съдът е следвало да назначи по делото служебно съдебно-техническа експертиза за изясняване на тези обстоятелства, които са от съществено значение за преценка правилността на решението на КЕВР. Като не е сторил това, АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила- не е упражнил служебното начало в административния процес, прогласено в разпоредбата на чл.171, ал.2 от АПК като конкретно проявление на чл.13 от АПК, което е довело до нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина в процеса, съответно – до постановяване на съдебно решение в противоречие с материални закон. Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия- назначаване на съдебно-техническа експертиза със задачи, съответстващи на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид изхода от спора и разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК присъждането на съдебни разноски от настоящия състав на ВАС не се дължи. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение