Определение № 2007 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 152/2024 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия20.02.2024 г.докладчик Румен Йосифов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 07.11.2023 г. по адм. дело № 3298/2023 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставено без разглеждане искане на В. Свиленова за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, на решение № 7157/28.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1325/2022 г. на по описа на Административен съд София - град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Свиленова, подадена чрез пълномощника адвокат А. Живков, срещу протоколно определение от 07.11.2023 г. по адм. дело № 3298/2023 г. на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е оставено без разглеждане искането й за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, на решение № 7157/28.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1325/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ) и е прекратено производството по адм. дело № 3298/2023 г. по описа на ВАС. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност преценката на тричленния състав на ВАС за недопустимост на искането за отмяна на посоченото основание. Иска се обжалваното определение да бъде обезсилено или отменено, с връщане на делото със задължителни указания. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От представеното адм. дело № 1325/2022 г. на АССГ се установява, че с постановено по него решение № 3853/10.06.2022 г. съдът е отхвърлил жалбата на В. Свиленова против решение № 1040-21-27/19.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ София - град. Видно от преписката, атакуваният пред съда административен акт е издаден на 17.01.2022 г., която е отразена така и в номерацията, т. е. в съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка в една цифра и сигнатурата на акта. Същата е била надлежно поправена от АССГ в производство по чл. 175 АПК, с постановеното по адм. дело № 1325/2022 г. решение № 7157/28.11.2022 г. В него съдът е указал как да се чете целият отхвърлителен диспозитив на решение № 3853/10.06.2022 г., включително с вярната дата на издаване на акта - 17.01.2022 г. Недоволна от начина по който е извършена поправка, Свиленова е подала молба за отмяна на решение № 7157/28.11.2022 г. с твърдение, че според нея съдът се е произнесъл неправилно с цял диспозитив, въпреки наличието на грешка само в датата на решението. След дадени указания тя е уточнила, че основанието на молбата е по чл. 239, т. 4 АПК – противоречие на атакуваното решение № 7157/28.11.2022 г. с другото постановено по делото решение № 3853/10.06.2022 г. За да остави без разглеждане искането за отмяна на атакуваното решение, тричленният състав на ВАС, шесто отделение е посочил, че то има недопустим предмет в хипотезата на отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като същата е неприложима между решението по съществото на спора и решението с което се допуска поправка на допусната в него очевидна фактическа грешка. Определението е валидно, допустимо и правилно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е способ за съдебна защита при наличие на хипотезите на чл. 239 АПК и се развива по правилата на АПК. В случая искателят В. Свиленова търси защита срещу съдебно решение по чл. 175 АПК, с което е извършена поправка на постановеното по същото дело решение. Цитираното искане, както правилно е отбелязал тричленният състав на ВАС, е процесуално недопустимо. Това е така, тъй този извънреден способ за проверка на съдебните актове е неприложим самостоятелно, само по отношение на актовете постановени в производство за поправка на очевидна фактическа грешка. Решенията по чл. 175 АПК не са от тези които разрешават правния спор по същество, а те само допълват и поправят постановените по делата главни решения. Именно те подлежат на отмяна по реда на извънредния способ по чл. 237 и сл. АПК. Ето защо процесното искане с правно основание чл. 239, т. 4 АПК се явява процесуално недопустимо за разглеждане. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

8