Определение № 201 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2070/2019 г.

Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е въз основа на молба с вх.№ 24408 от 5.04.2019г. на РС Варна, подадена от Т. Г. С. и Д. Д. С., двамата граждани на Руската федерация, със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А., за отмяна на решение № 991 от 12.03.2018г. по гр.д. № 15757/2016г. на Районен съд Варна, с което са осъдени да заплатят на „Дом Мениджмънт”ООД [населено място] съответно сумите от по 344.88 евро, представляващи дължима годишна такса за 2016г., произтичаща от сключен на 8.07.2016г. договор за поддръжка и обслужване на жилищна сграда „Атлантик”,ведно с прилежащия поземлен имот, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2016г. Молителите основават молбата си за отмяна на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, като твърдят, че не са били надлежно уведомени за воденото производство. Считат, че са били лишени от право на участие в процеса, както и от възможността да се защитават - както лично, така и чрез избран от тях процесуален представител. Твърдят, че назначаването на особен представител на разноски на ищеца не представлява надлежно представителство в процеса, защото осъществената от него защита е била неефективна Той не е оспорил твърденията на ищеца, не е предприел действия по събиране на доказателства в полза на ответниците. Последните не са били уведомени за воденото срещу тях производство поради некоректно посочен от ищеца адрес, лишени са от възможност да представят и да събират доказателства и да се явяват лично в съдебно заседание, лишени са от възможност да ангажират по свой избор процесуален представител. Представят доказателства в уверение на това, че молителите живеят на различен адрес /единият в Москва, а другия в Санкт Петербург/, а адресите и на двамата е различен от този, на който съдът ги е призовавал чрез съдебна поръчка. Претендират направените разноски, съобразно представен списък, реалното извършване на които установяват с представен договор за правна защита и съдействие. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от „Дом мениджмънт” ООД [населено място], чрез процесуалният представител адвокат С., с който се изразява становище за нередовност на подадената молба за отмяна, тъй като в нея неправилно е посочено, че страна по делото е „Фам Билдинг”/вместо вярното„Дом мениджмънт” ООД/ и недопустимост, поради просрочие. Твърди, че молителите не са спазили тримесечният срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, пред вид обстоятелството, че от факта, че са заплатили на 10.05.2018г. установените като дължими по процесното дело суми за поддръжка и обслужване на жилищната сграда следва че поне на посочената дата вече са знаели за постановения акт, а са подали молбата за отмяна близо година по-късно, на 5.04.2019г. Ако съдът не възприеме тези възражения, изразява становище и за неоснователност на молбата за отмяна, тъй като адресът на който молителите са били призовавани в хода на производството е този, който те сами да оставили за кореспонденция. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение на като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба за отмяна за недопустима като просрочена поради следното: След влизане в сила на решение № 991 от 12.03.2018г. по гр.д. № 15757/2016г. на Районен съд Варна /чиято отмяна сега се иска/, в полза на ищеца са издадени на 19.04.2018г. два изпълнителни листа с № 3311 срещу Т. Г. С. и с № 3312 срещу Д. Д. С., всеки един от които е за сумите от 344.88 евро и 775.94лв. В настоящето производство ответната страна представи и бяха приети като доказателства два броя извлечения за превод /стр.21 и 22/, от които е видно, че на 10.05.2018г. са били заплатени гореописаните задълженията по издадените два изпълнителни листа с № 3311 и № 3312. Имайки пред вид, че в същите абсолютно точно са посочени имената на длъжниците, дължимите суми и са описани изпълнителните листи, по които се извършва плащането, а те са същите, които са издадени въз основа на постановеното решение, чиято отмяна се иска, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на приетите като доказателства два броя извлечения за превод, може да се направи извод, че настоящите молители са узнали най-късно на посочената в тях дата - 10.05.2018г. за постановеното осъдително решение, което те са изпълнили доброволно, заплащайки посочените суми. Считано от посочената дата, изискуемия тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК е изтекъл на 10.08.2018г., а настоящата молба за отмяна е подадена на 5.04.2019г. На това основание настоящият съдебен състав намира подадената молба за отмяна за недопустима като просрочена. Изводът за просрочие не се разколебава от направеното в съдебно заседание изявление на пълномощника на молителите за оспорване на извлеченията за превод, с аргумента, че лицето А. Д. К.-В., платило задълженията по влезлия в сила съдебен акт, е непознато на молителите. Така направеното изявление не съставлява оспорване по чл.193 ГПК, доколкото не съставлява оспорване нито на верността на съдържащо се в документа удостоверително изявление за заплащане на сумите, нито на автентичността на документа. В случая е без правно значение точно кой е заплатил конкретните суми, при положение, че не беше оспорен факта на извършване на плащането, с което доброволно се изпълнява задължение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което предполага преди това узнаване за възникване на същото задължение. Мотивиран от изложеното, на основание чл.307 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение