Определение № 571 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 689/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 477 от 15.11.2013 година по гр.д. № 476/2013 година на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 116 от 16.04.2013 г. по гр.д. № 1052/2011 г. на Самоковски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.ІІ-ро ЗЗД, предявен от П. К. М. със съдебен адрес в [населено място] против П. Г. В. от [населено място] за връщане на сумата 10000 лева. В решението е прието за установено, че през месец декември 2009 година между страните по делото е бил сключен договор, по силата на който ответникът се е задължил да достави на ищеца лек автомобил от чужбина, в изпълнение на който договор на 21.12.2009 г. ищецът е превел на ответника по банков път сумата 10000 лева. Съгласно постигнатата между страните договореност, ответникът е следвало да достави от чужбина употребяван лек автомобил марка „Мерцедес S 320L”, правото на собственост върху който да прехвърли на ищеца. Ответникът е доставил от чужбина лекият автомобил; не е прехвърлил собствеността му на ищеца, а сключеният договор е бил развален. Прието е, че ответникът не дължи връщане на полученото от ищеца капаро, тъй като е неизправна страна по сключения и развален поради неизпълнение договор за мандат – не е платил на ответника пълната цена на доставения автомобил, което обстоятелство съдът е приел за е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели. Прието е, че точната правна квалификация на спорното право е по чл. 55, ал.1, пр. І-ро ЗЗД, тъй като претенцията е за връщане на даденото на отпаднало основание. Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд е постъпила от П. К. М.. Поддържа се, че въпросът (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) относно основанието на което се дължи даденото по договор, който е развален е разрешен в противоречие с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. ППВС РБ. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 667 от 06.10.2005 г. по т.д. № 280/2009 г. ІІ т.о.) е разрешен и въпросът следва ли довереникът да предаде полученото от трети лица, за да се освободи от задължението си за отчет по мандатното правоотношение, както и въпросът следва ли съдът да изложи мотиви защо приема за достоверни показанията на определен свидетел, без да обсъди неговата заинтересованост (решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. ІІ г.о. ВКС). Ответникът по касационната жалба П. Г. В. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос следва ли съдът да изложи мотиви защо приема за достоверни показанията на определен свидетел, без да обсъди евентуалната му заинтересованост е неоснователен, тъй като въпросът не е обуславящ изхода на делото. Във въззивната жалба няма въведено оплакване в този смисъл, поради което и в съответствие с чл. 269 ГПК въззивният съд не е обсъждал въпросът доколко възприетата от първоинстанционния фактическа обстановка е въз основа на показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели. Решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса относно основанието на което се дължи даденото по договор, който е развален, разрешен в противоречие с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. ППВС РБ, както и по въпроса относно задълженията на довереника по отчетната сделка при мандатно правоотношение, разрешен противоречиво в обжалвания съдебен акт и в приложеното решение № 667 от 06.10.2005 г. по т.д. № 280/2009 г. ІІ т.о. ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение