Определение № 3020 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1539/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата А. И. С. срещу решение № 312 от 19.03.2025г. по в.гр.д.№ 777/2023г. на Апелативен съд София. Искането в касационната жалба е за отмяна на решението, с което е уважен осъдителен иск, предявен от „Юробанк България“ АД срещу А. С. с правно основание чл.430 ТЗ за заплащане на част от дължими суми по договор за потребителски кредит и допълнителни споразумения. Касаторката поддържа, че дължи чистата стойност на кредита - 7 786.22лв., формирана като от сумата 30 000лв. се извади платеният размер от 22 213.78лв., а не 20 001.78 швейцарски франка, за която сума е уважен осъдителният иск на банката. Оплакванията са, че решението е недопустимо и неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Иска се допускане на касационно обжалване по поставени в изложението въпроси. В писмен отговор „Юробанк България“ АД поддържа искане касационната жалба да бъде върната като недопустима поради отсъствие на правен интерес от депозирането й. Основава се на обстоятелството, че въззивното производство е образувано само и единствено въз основа на жалба на банката, но не и от страна на ответницата, поради което С. няма правен интерес да обжалва крайния акт на апелативния съд. Отсъствието на въззивна жалба банката счита за съгласие на ответницата с първоинстанционното решение. Акцентира се, че диспозитивът на въззивното решение е за потвърждаване на първоинстанционното в обжалваната от „Юробанк България“ АД част - за отхвърляне на исковата претенция за главница за разликата над 20 001.78 шв. франка до 24 590.58 шв. франка и то не влошава положението на ответницата, тя няма правен интерес от обжалването и подадената касационна жалба подлежи на връщане като недопустима. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Възраженията в отговора по чл.287 ГПК са основателни. С първоинстанционното решение по гр.д.№ 623/2020г. на ОС Перник ответницата е осъдена да заплати сумата 20001.78 CHF представляваща част от общо претендираната по Договор за потребителски кредит № HL от 11.07.2008 г. изискуема главница от 24930.63 швейцарски франка и сумата 1 250.70 лв. нотариални такси, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, като искът за разликата до пълния предявен размер от 24590.58 швейцарски франка е отхвърлен. Решението е било обжалвано и от двете страни. Срещу осъдителната му част е била депозирана въззивна жалба вх.№ 16.02.2022г. от ответницата чрез процесуален представител адв. С. Н. от АК Варна с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете. С разпореждане № 212/23.02.2022г. съдията-докладчик е върнал подадената жалба като просрочена. Разпореждането е потвърдено с определение на САС, а последното не е допуснато до частно касационно обжалване с определение № 169 от 09.03.20023г. по ч.т.д. № 86/2023г. на І т.о. на ВКС. С обжалваното сега въззивно решение Апелативен съд София се е произнесъл само по депозираната от банката въззивна жалба, констатирайки изрично връщането с влязло в сила определение на въззивната жалба на ответницата. Както се посочи, с него е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от банката част - за отхвърляне на исковата претенция за главница за разликата над 20 001.78 шв франка до 24 590.58 шв. франка. Съгласно възприетия в ГПК ред на триинстанционно обжалване, на касационно обжалване подлежат въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища, но не и първоинстанционните решения на районните и окръжните съдилища. Когато първоинстанционното решение е влязло в сила в дадена негова част - в случая за уважаването на исковете срещу ответницата А. И. С. поради връщането с влязло в сила разпореждане на подадената от нея въззивна жалба, тази част от правния спор между страните е окончателно разрешен, не е и не може да бъде предмет на въззивно производство и съответно - на постановено въззивно решение. Поради това, в същата част въззивното решение не би и могло да бъде обжалвано и с касационна жалба, а подадената е процесуално недопустима, поради липса на предмет. В случая от съществено значение е обстоятелството, че въззивната жалба на ищеца е отхвърлена, т.е. резултатът на спора не е променен, като в обратната хипотеза ответницата би могла да обжалва пред ВКС променения в посока на уважаване на иска на банката краен резултат. По тези съображения касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Ответната в касационното производство банка не претендира разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба и такива не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.