Определение № 50481 от 25.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2280/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД, [населено място] против определение № 1756 от 06.07.2022 г. по в. ч. т. д. № 1064/2022 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд определение № 120 от 14.01.2022г. по гр. д. № 2597/2021 г. в обжалваната му част, с която е върната като нередовна подадената от „Български пощи“ ЕАД срещу „Кредисимо“ ЕАД, [населено място] искова молба за присъждане на обезщетение по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО за претърпени неимуществени вреди от нарушение на комбинирана търговска марка, рег. № 00075291 и е прекратено производството по делото в тази част. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за нередовност на исковата молба с твърдението, че нередовността й досежно размера на претенцията по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО е била отстранена своевременно с посочване на законовото основание за определяне на справедливо обезщетение – чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗМГО, а освен това в самата искова молба, в частта й относно цената на иска, е посочен конкретен размер от 15 000 лв. С оплакванията за неправилност на обжалвания акт, изложени в частната касационна жалба, е обосновано и искането за допускане на касационното обжалване. Частният касатор поддържа, че въззивното определение противоречи на определение № 11 от 08.01.2018 г. по в. ч. т. д. № 758/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становището на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди обжалвания акт, въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция, че въпреки двукратно дадените му указания и възможност, ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, касаеща иска по чл. 116, ал. 3, т. 1 ЗМГО и изразяваща се в непосочване размера на претенцията за неимуществени вреди от нарушаване на процесната марка. Като неоснователно решаващият състав е преценил оплакването, че с посочване на законовото основание за определяне на справедливо обезщетение – чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗМГО – указанието следва да се счита изпълнено. Приел е, че нормативно регламентираните критерии за определяне на обезщетението не изключват задължението на ищеца да посочи конкретната сума, която претендира като обезщетение, тъй като, с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът е длъжен да се произнесе именно в рамките на заявения размер. Въззивният съд не е споделил и становището на ищеца, че цената на иска за обезщетение е посочена още в исковата молба и това е сумата 15 000 лв. Мотивирал се е с това, че сумата е посочена като цена на всички предявени искове за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от нарушаването на три търговски марки и без каквото и да е обосноваване на този размер, поради което, след извършеното впоследствие уточнение, че се претендират вреди от нарушаването на една от марките, не може да се счете, че първоначално посочената цена на иска 15 000 лв. е именно цената на иска по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва конкретно формулиран въпрос, а единствено оплаквания за неправилност на въззивното определение. С оглед обаче задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не разполага с правомощие служебно да изведе релевантен за делото въпрос, а може единствено да уточни и конкретизира поставения от касатора такъв. Отделно от това, дори и при поставен въпрос, касационният контрол отново не би могъл да бъде допуснат, доколкото частният касатор, позовавайки се на влязло в сила определение на въззивен съд, всъщност заявява основание – противоречие с практиката на съдилищата, каквото понастоящем, след изменението на Гражданския процесуален кодекс с ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., не съществува. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение