Определение № 140 от 17.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 1176/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НОХД № 241/2016г., по описа на Районен съд. Белоградчик по внесен обвинителен акт на Софийска районна прокуратура срещу А. К. М. – Д. за престъпление по чл.214, ал.1 от НК. Делото е било изпратено в РС-Белоградчик съобразно нормата на чл.36 от НПК от Софийски районен съд, където е било внесено обвинението. С разпореждане № 146/28.10.2016г. съдията – докладчик при РС-Белоградчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне по подсъдност по правилата на чл.43,т.1 от НПК, тъй като само един от свидетелите е с местоживеене в гр. Белоградчик, 9 са от гр. София, също и подсъдимата, а останалите от градовете Плевен, Лом,Сливен и с. Буковлък, обл.Плевен. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.1 от НПК делото да бъде възложено за решаване от съда по местоживеене на значителна част от лицата за призоваване, позовавайки се на процесуална икономия.. Съставът на ВКС счете, че са налице основания за промяна на подсъдността, тъй като и подсъдимата, и девет от свидетелите са с посочено местоживеене в гр. София. Това отговаря на критерия за множественост, залегнал в чл.43,т.1 от НПК. Това налага производството да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд и то този, в чиито район живеят преимуществената част от свидетелите, както и самата подсъдима, а това е Софийският районен съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,