Решение № 90 от 08.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 755/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. Х. Б., П. Д. М., В. Д. М. и П. И. П., всички от град П., подадена от пълномощника им адвокат И, срещу определение №568/29.10.2009 г. по гр. д. № 575/2009 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу определение от 14.09.2009 г. по гр. д. №1498/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. В обжалваното определение е прието, че определението на Пловдивския окръжен съд, с което е отказано спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, не е преграждащо и не е предвидена изрична възможност за обжалването му. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилен е направеният извод, че определението на въззивния съд, с което е отказано спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като не е преграждащо развитието на делото, нито е предвидено изричното му обжалване. По тази причина правилно частната касационната жалба е оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.