Определение № 122 от 29.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 1135/2018 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С определение (разпореждане ) от 6. 11. 2018 г., постановено по НАХД № 300/ 2018 г., Председателят на Районен съд- гр. Берковица е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Искането за промяна на местната подсъдност е мотивирано с отводите на всички съдии от РС- гр. Берковица и изчерпване на наличния щатен състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. В конкретния случай всички действащи съдии от наличния към настоящия момент щатен състав на Районен съд- гр. Берковица са се отвели от разглеждането на делото, на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Единият съдия се е мотивирал с роднинска връзка по сватовство с жалбоподателя по делото, вторият- със служебни отношения с майката на последния. Посочените обстоятелства са отчетени като създаващи съмнения в обективното и безпристрастно провеждане на процеса и решаването на делото. При така констатираните релевантни данни е очевидно, че РС- гр. Берковица не може да образува състав, който да разгледа и се произнесе по делото, а това налага ВКС да упражни правомощията си като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр. Монтана, който също е в съдебния район на Окръжен съд- гр. Монтана и териториално отстои на неголямо разстояние от гр. Берковица. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение