Определение № 286 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2013 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.4 ГПК. С молба вх. Nо 3428/03.04.2013 година, заявена от адв. К. А. -ВТАК, като пълномощник на Г. И. Д. от [населено място] е направено искане да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, с писмения отговор по чл. 287 ГПК и се дължат и при прекратяване на делото поради недопустимостта на касационното обжалване. С писмен отговор вх. Nо 3729 /11.04.2013 година адв. С. М. – АК П., като пълномощник на И. П. Н. излага становище че искането за разноски би било основателно ,ако е направено в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, като се поддържа довод за прекомерност на претендираните разноски – адвокатско възнаграждение предвид цената на иска. С молба вх. Nо 3764/12.04.2013 година, заявена от адв. Н. Б.-САК, като пълномощник на С. И. Т. е направено искане да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, с писмения отговор по чл. 287 ГПК и се дължат и при прекратяване на делото поради недопустимостта на касационното обжалване. По подадените молби ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Молбите са процесуално допустима и основателна. Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото.Няма спор, че ответникът по касация може да има право на разноски и при прекратяване на делото, след като завеждането на производството не касае неговото процесуално поведение по повод на спора. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. С т.14 на ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС по въпроси, касаещи присъждане на разноски по гражданските и търговски дела, се прие, че момент, от който започва да тече срокът по чл. 248 ал.1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта по разноските по отношение на страната, която няма интерес да обжалване тече от момента, в който и е съобщено решението на съда, ако същото е обжалваемо”. Молителите Г. И. Д. от [населено място] и С. И. Т. са поискала изменение и допълване на обжалваемо определение по см. на чл. 274 ал.2 ГПК, по отношение на неприсъдени разноските за защита, съответно от дати 03.04.2013 год. и 12.04.2013 година на Определение Nо 96 от 26.03.2013 година по гр.д. Nо 1980/2013 год. на ВКС-II г.о.. В случая по настоящото дело срокът за обжалване, съгласно чл. 275 ал.1 ГПК е едноседмичен и съгласно посоченотите в т.14 на ТР 6/2012 год. разсянения следва да тече от датата на съобщението до страната .По делото лисват данни определението за прекратяване на касационното производство да е съобщавано на ответниците по касация или техните процесуални представители, поради което следва да се приеме, че правото е надлежно упражнено след като подадените молби по чл. 248 ГПК са в срок. При данните- представеният с отговора на касационната жалба от С. Т. чрез адв. Н. Б. – САК Договор за правна защита и съдействие Nо А 0334300 /06.03.2013 год. за заплатен адвокатски хонорар по дело пред ВКС за сумата 1200 лв. / хиляда и двеста лева/, следва, че искането е доказано в посочения с молбата размер и следва да бъде уважено изцяло. При данните- представеният с отговора на касационната жалба от Г. И. Д. чрез адв. К. А. – АК В. Т. Договор за правна защита и съдействие А Nо [ЕГН] /12.02.2013 год. за заплатен адвокатски хонорар по дело пред ВКС за сумата 1200 лв. / хиляда и двеста лева/, следва, че искането е доказано в посочения с молбата размер и следва да бъде уважено изцяло. Д. за прекомерност не може да бъде споделен, тъй като не може да се приеме, че подготовката на защитата пред ВКС с оглед характера на спора и изложените подробни и мотивирани с отговорите възражения на процесуалните представители, не са израз на правен спор с доказана фактическа и правна сложност. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия