Определение № 8150 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе, ЕИК 827184123, чрез процесуален представител адв. Г. Стамболиева, за изменение на решение № 6541 от 15 юни 2026 год., постановено по адм. дело № 12442/2025 год. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. С молбата е поискано изменение на решението по отношение на присъдения размер на адвокатското възнаграждение на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, като са наведени доводи, че съдът не е следвало да уважaва възражението за прекомерност на касационния жалбоподател. От другата страна по делото – Ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014 год. - 2020 год., чрез представител по пълномощие – юрисконсулт С. Златанова, е постъпило становище по допустимостта и основателността на отправеното искане за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са подробни съображения за неоснователност на искането, претендира се да бъде оставено без уважение. Като взе предвид изложеното в искането и доказателствата по делото Върховният административен съд, седмо отделение, констатира следното: Искането за изменение на решение № 6541 от 15 юни 2026 год. в частта му за разноските е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска в частта за разноските, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, оставя в сила решение № 2746 от 10 октомври 2025 год., постановено по адм. дело № 450/2025 год. по описа на Административен съд гр. Русе. За да постанови този резултат, Върховният административен съд е констатирал, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. С оглед изхода на спора, претенцията на ответната по делото страна - „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, е уважена на основание чл. 143, ал. 3 АПК. С решението си съдът е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД разноски по делото, но не в пълния поискан размер, предвид уваженото възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от касатора. При тези факти Върховният административен съд, седмо отделение, достигна до следните изводи: С оглед изложените в искането доводи, че разноските, претендирани от страната, не са присъдени в пълен размер, съдът приема, че подаденото искане следва да се квалифицира като претенция за изменение на решението в частта за разноските. В искането е посочено като правно основание чл. 176а, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК. Правилната правна квалификация на искането е чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. § 40 ПЗР на ЗИД на АПК. Видно от материалите по делото производството пред Административен съд гр.Русе е започнало на 01 юли 2025 год. или преди влизане в сила на ЗИД на АПК в сила от 09 август 2025 год. Съгласно параграф 40 ПЗР на ЗИД на АПК неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Ето защо разпоредбата на чл.176а АПК не е приложима в случая. Производството по чл. 248 ГПК е акцесорно по характер и цели да отстрани процесуален пропуск, допуснат при произнасянето на съда относно разноските. Преценката за наличие на основания за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските се извършва съобразно исканията и доказателствата, направени до приключване на устните състезания. При постановяване на решение № 6541 от 15 юни 2026 год. Върховният административен съд не е допуснал грешка в частта за разноските, която да се нуждае от изменение или допълване. Съдебният състав е анализирал подробно фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че последното не се характеризира с високи нива на правна и фактическа сложност, които да обуславят присъждане на първоначално заявения размер на претендираните разноски – 43 860,47 евро. Обосновавайки се в мотивите на постановеното решение, касационната инстанция е констатирала, че оказаното правно съдействие, анализирано в контекста на националната и наднационалната юриспруденция и практика, следва да се равнява на 30 702 евро. По отношение на отправеното в искането за изменение на решението в частта за разноските твърдение, че съдът не е трябвало да взема предвид бланкетно отправеното до него възражение за прекомерност и да го тълкува по свой почин, следва да бъде отбелязано следното: Преценката за това каква е фактическата и правна сложност на делото съдът формира в хода на решаване на делото, а не само при условие че е направено възражение за прекомерност на поисканите разноски, което да е мотивирано с твърдения във връзка с нивата на правна и фактическа сложност. Така съдът не следва да се ограничава според това дали възражението за прекомерност е мотивирано във връзка с правната и фактическа сложност на делото, или не. Не може да се приеме за основателен и доводът, че извършеният обем процесуални действия е еквивалентен на опита, който е притежавал процесуалният представител на ответника. Двете понятия са различни и не следва да се поставят в условията на тъждество – едно дело може да не се отличава с високи нива на сложност от юридическа и фактическа страна, но за представителство по него да бъде ангажиран висококвалифициран специалист в съответната област, както и обратното – за казус, наситен с факти и обстоятелства, и съдържащ спорни за правото моменти, може да бъде упълномощен процесуален представител с по-беден опит. Изискването за притежаване на минимум 5 години юридически стаж по чл. 24, ал. 2 от ЗАдв не е релевантно към настоящия казус. Практиката безспорно показва, че юридическият стаж не е единствената предпоставка за придобити професионални знания и умения, съответно минималният 5-годишен стаж не е еквивалентен на изключителен опит, приложим единствено в дела, отличаващи се с правна и фактическа сложност. Не на последно място, за да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. При постановяване на последното, съдът е извършил дължимата съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК преценка, включително съобразно сочените в решението на СЕС критерии, като е взел предвид вида на правния спор, обема на извършената от процесуалния представител на ответника по касация юридическа работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на решение № 6541 от 15 юни 2026 год. в частта за разноските и искането следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,