Определение № 105 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5283/2016 г.

С определение от 22.ХІ.2017г. ВКС спря на основание чл.637 ал.1 ТЗ производството по настоящото дело, образувано по касационната жалба на И. Н.Н. и на [фирма] София срещу въззивното решение на САС по гр.д. № 293/2016г., с което е потвърдено решението на СГС по гр.д. № 6192/2014г. в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят солидарно на Т. П.Д. 20000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изнесени клеветнически твърдения в две предавания на „Т.”. Определението е постановено с оглед установеното по делото, че дружеството-касатор е обявено в несъстоятелност с решение на СГС от 10.V.2016г. по дело № 4260/2014г., налагащо събиране на данни за обстоятелствата по чл.637 ал.1 – 3 и 5 ТЗ от значение за следващите се процесуални действия по него. От представените по делото молби от синдика на [фирма] /н./ и от ищеца Т.Д. е видно, че в предвидените в закона /чл.685 и чл.688 ТЗ/ срокове последният не е предявил пред съда по несъстоятелността претендираното по настоящото дело вземане от дружеството. Синдикът няма данни вземането да е обезпечено с имущество на трети лица. Тъй като касационно обжалване на въззивното решение е допуснато, преценката за значението на тези обстоятелства следва да бъде извършена при постановяването на решение по чл.290 ГПК. Ето защо производството следва да бъде възобновено и делото да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,