Определение № 85 от 09.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7328/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5482 от 11.06.2014 г. на М. М. срещу определение № 121 от 28.03.2014 г. по гр. д. 1209/2010 г. на ВКС, с което частната жалбоподателка и Е. М. – нейна дъщеря,са осъдени да предадат владението върху недвижим имот и да заплатят сумата от 5 712.63 лв. на Е. – З. Ч., като е постановено издаването на обратни изпълнителни листове. Срещу обжалваното определение на ВКС са депозирани още две частни жалби с вх. № 9266 от 24.10.2014 г. и вх. № 10261 от 24.11.2014 г. от Е. М.. В частните жалби се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определение № 121 от 28.03.2014 г. Твърди се, че решение № 437/11 от 10.04.2012 г. на ВКС се ползва само със сила на присъдено нещо, но не и с изпълнителна сила, тъй като било постановено по установителен, а не по осъдителен иск. За издаването на обратен изпълнителен лист не било достатъчно само да бъде отменено решението, по което е издаден изпълнителния лист, а е нужно още да се докаже, че лицето на което следва да се върне процесния имот е собственик на същия. В този смисъл определение № 121 от 28.03.2014 г. е неправилно и следва да бъде отменено. Ответниците по частните жалби Е. – З. Ч. и Д. В. подават писмени отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Навеждат доводи, че при постановяването на обжалваното определение са били налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 ГПК и че правилно ВКС е осъдил частните жалбоподателки да върнат недвижимия имот и да заплатят сумата от 5712, 63 лв., която са получили в качеството на взискатели в изпълнителните производства срещу Е. Ч. като е разпоредил издаването на обратен изпълнителен лист. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, І г.о. приема, че с решение № 437/11 от 10.04.2012 г. на ВКС са отменени въззивното решение от 12.04.2010 г. и решение от 25.06.2010 г. постановени по гр.д. №2606/2006 год. на Софийски градски съд и вместо това е уважен предявеният от Е. – З. Ч. инцидентен установителен иск, че М. М. и дъщеря й Е. М. не са собственици на недвижим имот, съставляващ гаражна клетка №21, находяща се в сградата на Ж. „П.”, м. Б., [улица]; отменени са на осн. чл. 431,ал.2 ГПК / отм./ нотариалните актове за собственост на имота, издадени в полза на Е. М. и М. М. и са отхвърлени предявените от Е. М. и М. М. срещу Е. - З. Ч. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на гаража и на осн. чл. 59,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1 980 лв. за лишаване от ползите от вещта за периода от 01.05.1998 год. до 30.04.2003 год. Прието е, че по отмененото въззивно решение в полза на Е. М. и М. М. са издадени изпълнителни листове за предаване владението върху имота и за присъдените като обезщетение по чл. 59 ЗЗД суми и разноски в размер на 1228 лв., по които изпълнителни листове са били образувани изпълнителни дела- съответно № 20107870400115 при ЧСИ М. Д. и №20117830400194 при ЧСИ И. Ч.. Прието е, че представените с молбата за издаване на обратен изпълнителен лист писмени доказателства установяват, че по второто изпълнително дело длъжницата Ч. е превела сумата 5 712,63 лв., включваща присъденото обезщетение по чл. 59,ал.1 ЗЗД и разноски по гражданското дело и направените такси и разноски по изпълнителното дело. При тези данни съставът на ВКС ,І -во г.о. е издал обжалваното определение и постановил издаването на обратен изпълнителен лист за предаване владението върху недвижим имот и да заплащане на сумата от 5 712.63 лв. Определението е правилно: Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК когато искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, съдът, постановил решението издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите и вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Издаването на обратен изпълнителен лист е продиктувано от необходимостта да се избегне неоснователно разместване на блага, до което се стига в резултат на предварително изпълнение на решение, което в последствие е отменено. С оглед на издаването на обратният изпълнителен лист има за цел възстановяването на фактическото положение, съществуващо преди проведеното предварително изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение като се възстановят и направените в изпълнителното производство такси и разноски. Предвид този специфичен характер на обратния изпълнителен лист, несъстоятелни са развитите в частните жалби доводи, че решение № 437/11 от 10.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1209/2010 год. не се ползва с изпълнителна сила, доколкото не признава права на собственост на Е. -З. Ч., а само отрича правата на собственост на двете частни жалбоподателки.Длъжникът по допуснатото предварително изпълнение, не се нуждае от осъдителен иск за връщане на полученото от взискателя по него нито да установява качеството си на собственик върху вещта, която е била предмет на предварително изпълнение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.