Определение № 161 от 24.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2668/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от адв. М. Н. като пълномощник на А. В. В. за допълване на определение № 101/27.05.2019г. по т.д. № 2668/2018г. в частта за разноските. В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба пълномощникът на ответника е направил искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи дължимо по чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение. Представени са и писмени доказателства за упълномощаването. Представени са доказателства за регистрация по ДДС. Иска се допълване на определението на ВКС с присъждане на възнаграждение в размер на 2640 лв. с ДДС. Ответникът по молбата - „Инвестбанк“АД, не изразява становище по същата. ВКС констатира следното: Производството по т.д.№ 2668/2018г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационни жалби на „Инвестбанк“АД и от А. В. В. срещу решение № 64/11.04.2018г. по в.т.д. № 266/2017г. на АС- Велико Търново, поправено с решение № 207/08.08.2018г. на ВТАС. В подадения от А. В. В. в качеството му на ответник по касационната жалба на „Инвестбанк“АД писмения си отговор, чрез пълномощника адв.Н., е обективирано становище за неоснователност на тази касационна жалба и за липса на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 2200 лв. без ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Към писмения отговор са приложени пълномощно, с което А. В. упълномощава адв.М.Н. да изготви и подаде отговор на касационна жалба на „Инвестбанк“АД и да представлява В. по образуваното производство и договор за правна помощ и процесуално представителство, съобразно който процесуалното представителство е при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 101/ 27.05.2019г. по т.д. № 2668/2018г., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 64/11.04.2018г. по в.т.д. № 266/2017г. на АС-Велико Търново, поправено с решение № 207/08.08.2018г. на ВТАС, в частта, с която се потвърждава решение № 72/20.04.2017г. по т.д. № 63/2016г. на Плевенския окръжен съд за осъждане на банката да заплати на А. В. В. сумата от 80 000 лв., вложена от ищеца в банката безсрочно при условията на договор за откриване и водене на безсрочен влог №1732365740000 от 02.06.2011г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 25.04.2016г. до окончателното й заплащане и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ сумата от 569,93лв., представляваща уговорената лихва с договор за откриване и водене на безсрочен влог №1732365740000 от 02.06.2011г., начислена върху сумата от 80 000 лв. за периода от 06.06.2011г. до 25.04.2016г. – датата на предявяване на иска – по правилата на Тарифата за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от банката за физически лица. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода от спора по т.д. № 2668/2018г. на ВКС, I т.о. в полза на адв.М.Н. се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Доколкото процесуалното представителство предвид пълномощното обхваща както подаване на писмен отговор, така и представителство в производството, то адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника следва да се определи по правилото на чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в размер на 2200лв. или 2640 лв. с ДДС. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС