Определение № 1880 от 04.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1257/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бдин“ АД, [населено място] срещу определение № 94 от 12.02.2024 г. по в. т. д. № 632/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото дружество жалба срещу решение № 18 от 30.05.2023 г. по т. д. № 23/2022 г. на Видински окръжен съд в частта, с която е определена сумата 6 000 лв. за предплащане разноските за производството по несъстоятелност на „Ивани-91“ ЕООД, [населено място]. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Оспорва извода за необжалваемост на първоинстанционното решение, имащо характер на определение в частта, с която съдът по несъстоятелността е определил сумата 6 000 лв. като необходима за производството по несъстоятелност на „Ивани-91“ ЕООД, [населено място]. Счита, че разпоредбата на чл. 629б, ал. 1, изр. 2 ТЗ, на която се е позовал решаващият състав, е приложима за предходна фаза на производството по несъстоятелност – преди откриване на същото, докато в случая се касае за възобновяване на спряно производство и в закона не е въведена забрана за обжалване на това решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. При постановяване на обжалвания акт Софийски апелативен съд е съобразил, че: С решение № 22 от 04.07.2022 г. по т. д. № 23/2022г. на Видински окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Ивани-91“ ЕООД, [населено място], открил е производство по несъстоятелност на същото дружество и го е спрял на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ; С молба от 08.08.2022 г., уточнена с молба от 23.05.2023г., „Бдин“ АД, [населено място] е предявило вземанията си към несъстоятелния длъжник и е поискало възобновяване на производството по несъстоятелност на същия; С решение № 18 от 30.05.2023 г. съдът по несъстоятелността е възобновил производството по несъстоятелност на „Ивани-91“ ЕООД, като е определил сумата 6000 лв. като необходима за покриване разноските за производството. За да остави без разглеждане подадената от „Бдин“ АД, [населено място] жалба, въззивният съд е приел, че в атакуваната му част (с която е определен размерът на разноските за предплащане) първоинстанционното решение има характер на определение по чл. 629б ТЗ, което, съгласно изричната разпоредба на чл. 629б, ал. 1, изр. 2 ТЗ, не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Извършената от въззивния съд преценка във връзка с допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона. С изричната разпоредба на чл. 629б, ал. 1, изр. 2 ТЗ определението, с което съдът по несъстоятелността преценява дали наличното имущество на длъжника е достатъчно за покриване на разноските за производството по несъстоятелност и съответно каква е сумата, която следва да бъде предплатена в хипотезата на липса на такова имущество, е изключено от инстанционен контрол. Поради това, не подлежи на обсъждане наличието на общите предпоставки за обжалваемост на определенията в чл. 274, ал. 1 ГПК. Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че в случая посочената разпоредба е неприложима, доколкото се касае за решение по чл. 632 ТЗ, което, съгласно чл. 613а, ал. 2 ТЗ може да бъде обжалвано, включително и от трети лица, отговарящи на определени изисквания. Макар да е инкорпорирано в решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, указанието на съда по несъстоятелността за предплащане на разноски представлява по своята същност определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ и поради това обжалваемостта на същото се регламентира от разпоредбата на чл. 629б, ал. 1, изр. 2 ТЗ, а не от разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ, относима към обжалваемостта на решенията по чл. 632 ТЗ. Поради изложените съображения, въззивното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК