Определение № 13254 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Н. А. Н., гр. Варна, срещу определение № 9480/24.09.2024 година на Административен съд гр. Варна по адм.д. № 1403/2024 година, с което е оставена без уважение молбата му от 02.08.2024 година за освобождаване от държавна такса за производството по частната жалба срещу определение № 7342/15.07.2024 година за прекратяване на адм.д. № 1403/2024 година по описа на същия съд. Релевира възражения за неправилност. Съдът служебно следвало да събере доказателства от трети лица за здравословното и имуществено състояние; съответно за семейното и социално положение жалбоподателя. Както и трябвало да удължи срока за представяне на такива от Н.. Като не сторил това, Административен съд гр. Варна допуснал съществени процесуални нарушения. Определението му следвало да бъде отменено, като Н. да бъде освободен от заплащането на държавна такса за производството по частната жалба срещу определение № 7342/15.07.2024 година за прекратяване на адм.д. № 1403/2024 година по описа на същия съд.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срок и от активно процесуално легитимирана страна.

По същество, частната жалба е неоснователна, при следните съображения от правна страна:

1. Правилен е изводът на АС гр. Варна, че при приложение на чл. 227а, ал.2 от АПК, при разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Съобразявайки, че Н. е в работоспособна възраст, без доказателства за трайно намалена работоспособност, собственик на лек автомобил, неженен, първоинстанционният съд е направил обоснован извод за липса на основания за освобождаването му от заплащане на държавна такса по подадената частна жалба в размер на 30.00 лева.

2. Правилен е и изводът на АС гр. Варна в насока, че обстоятелствата, които подлежат на доказване при разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса следва да са налични към началото на производството за което е поискано освобождаване от държавна такса. Ето защо, правилно съдът не е уважил искането на Н. за удължаване на срока за представяне на доказателства. Съдът няма задължение служебно да изисква от трети лица доказателства за обстоятелствата релевантни за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса.

Като правилно, обжалваното определение на Административен съд гр. Варна следва да бъде оставено в сила, поради което и съставът на Върховния административен съд