Определение № 361 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3119/2020 г.

Производството е по реда на чл.7 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Образувано е по жалба на адв.М. Г., адв.П. Н., адв. Ц. Р., адв.П. Н., адв.К. Д., адв.М. Д., адв.М. Д., адв.Д. Х., адв.В. М., адв.В. Д., адв.Т. Ч., адв.А. А., адв. А. М., адв.Б. Г., адв.С. Г., адв.И. К., адв.Г. М., адв.Н. Л., адв. Р. Б., адв.В. У., адв.Е. С.-всички от АК Благоевград, срещу решение №.2182, обективирано в Протокол №.70 от заседание на Висшия адвокатски съвет /ВАдвС/, проведено на 11.09.20г. Моли се за прогласяване на нищожността му, евентуално за обезсилването му като недопустимо или отмяната му като незаконосъобразно. Ответната страна ВАдвС оспорва жалбата, вкл. като недопустима - подадена срещу неподлежащ на съдебен контрол акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №.2182, обективирано в Протокол №.70 от заседание на ВАдвС, проведено на 11.09.20г., се отменя решение №.278 на АС при АК Благоевград по т.3 от дневния ред, обективирано в Протокол №.11/29.5.20, за определяне на дата на общо събрание на адвокатите от АК Благоевград за избор на членове на АС и допълване състава на дисциплинарния съд, насрочено за 12.09.20 и 19.09.20. Правомощията на ВАдвС са уредени в чл.122 ал.1 ЗАдв, като съгласно ал.2 на същия решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на ВАдвС. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАдвС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл.88 ал.5 от ЗАдв, тъй като същата е норма, регламентираща само осъществявания от ВАдвС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл.89 от ЗАдв. Съдебното производство по контрол на решенията на ВАдвС е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл.7 ал.7 от ЗАдв. Предвид изложеното, решенията на ВАдвС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи- каквито са тези по: чл.7 ал.4-7, чл.9 ал.6, чл.10 ал.5, чл.16 ал.4 и 5, чл.19 ал.7 и 8, чл.20 ал.3, чл.22 ал.3, чл.53 ал.2, чл.61 ал.4, чл.106 ал.4, чл.116 ал.1 и чл.130 ал.2 от ЗА. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС /опр.№.3/03.01.18 по г.д.№.3835/17, ІV ГО, опр.№.128/ 02.05.17 по г.д. №.901/17, ІІІ ГО, опр.№.52/11.02.19 по г.д.№.443/19, IV ГО, опр.№.36/ 5.06.19 по г.д.№.363/19, III ГО и др./. Това разрешение произтича и от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл.134 ал.1 от КРБ е свободна, независима и самоуправляваща се, и адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка /чл.2 ал.1 от ЗАдв,/. Обжалваното решение - с което се отменя взето на основание чл.83 ал.1 ЗА решение на АС при АК Благоевград за определяне на дата на извънредно общо събрание на адвокатите от АК Благоевград, не попада в никоя от горепосочените изчерпателно изброени в закона хипотези, при които изрично е предвиден съдебен контрол, осъществяван от ВКС спрямо решения на ВАдвС. При тези обстоятелства постъпилата срещу него жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО