Определение № 50392 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 448/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „Райс“ ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд. Ответникът „Коника Минолта Бизнес Солюшънс България“ ЕООД оспорва жалбата. С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. За да постанови решенията си, въззивният съд е намерил за неоснователни доводите за присъждане на направените от ответника разноски за адвокатски възнаграждения при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК в по-нисък размер от вече намаления с въззивното решение и за недоказаност на тези разноски за първоинстанционното производство. Частната жалба е неоснователна. На първо място, неоснователни са оплакванията за недоказаност на заплащането на адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Като доказателства в тази насока от страна на ответника са представени не само рамков договор за предоставяне на правни услуги, но и 21 броя фактури, заедно с доказателства за извършените по тях плащания по банков път. Така представените доказателства в съвкупност установяват заплащането на адвокатското възнаграждение, поради което няма основание за извод, че същото не е заплатено. В тази връзка неоснователно е и оплакването, че процесуалното представителство на ответника е било реализирано от трима адвокати, поради което следва възнаграждението да бъде намалено до размер за един адвокат съгласно чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, тъй като договорът е сключен с и правната услуга е предоставена от адвокатско дружество, а не от различни адвокати въз основа на различни договори за правна помощ. На второ място, неоснователно е и оплакването за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и на присъденото и в намаления размер от 48 800 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Действително същият е равен приблизително на трикратния минимален размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС (16 275 лв.). Това обаче не е достатъчно да обоснове извод за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК при съобразяване на действителната степен на сложност на делото от фактическа и правна страна, а именно разгледаните два отделни иска за различни обезщетения, макар и основани на неизпълнение на един договор, обема на събрания доказателствен материал и спорните между страните въпроси, наложили събирането на множество писмени доказателства, показанията на четирима свидетели и пет експертни заключения в проведените шест съдебни заседания. Поради това определеният от въззивния съд размер от 48 800 лв. не се явява прекомерен. По същите съображения неоснователни са и доводите за прекомерност на заплатеното за въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер на 42 000 лв., доколкото с оглед подадените и от двете страни жалби спорът е пренесен изцяло пред въззивната инстанция, поради което няма основание да се приеме, че въззивното производство се отличава с по-ниска сложност в сравнение с първоинстанционното. С тези мотиви съдът