Определение № 8 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7492/2013 г.

Производството е образувано по молба вх.Nо 33058/08.07.2013 година по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, заявена от А. Д. Р. от [населено място] с искане за отмяна на влязло в сила Решение Nо 1496 от 10.04.2012 година по гр.д. Nо 17366/2011 година на РС- Пловдив по чл.344 ал.1 ГПК за допускане съдебна делба на недвижим имот с идентификатор 47086.502.322 с площ от 1476 кв.м., находящ се в землището на [населено място], ведно с построените в него сгради и подобрения на дворното място, при посочените права на съсобствениците, отменено с Решение Nо 1516 от 17.10. 2012 година по в.гр.д. Nо 2056/2012 год. ОС-Пловдив и е постановено ново, с което искът за съдебна делба е отхвърлен изцяло при уважено възражения за придобиване на имота на основание давностно владение за времето от 09.2001 година до датата на завеждане на иска за делба – 10.10.2011 година. Решението е влязло в сила към дата 16.11.2013 година, видно от съобщението до страната като необжалвано. С молбата за отмяна се поддържа, че след постановяване на решението, на молителя са станали известни нови писмени доказателства, събрани като такива по гр.д. Nо 5004/2013 година, образувано срещу А. Р., който опровергават твърденията на който се обосновава възражението за придобивна давност, а именно: искова молба по гр.д. Nо 5004/ 2012 година от 26.03.2013 год., данъчна оценка на делбения имот към дата 25.02.3013 година, Покана за доброволно изпълнение от 01.02.2013 година ,молба по гр.д. д Nо 5004/2013 година, определение по чл. 140 ГПК, Протокол от съдебно заседание от 25 06.2013 год. по гр.д. Nо 5004/2013 го. С отговор, подаден от Р. Д. и В. П., чрез адв. С. Б. – АК П., се оспорва допустимостта на молбата за отмяна, като се поддържа, че не е налице съдебен акт, подлежащ на отмяна тъй като посоченото решение на РС е отменено от въззивния съд, подържа се довод за нередовност на молбата за отмяна поради неразграничаване на хипотезите по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, както и се релевират доводи за неоснователност. При преценка на предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно основание в предметната рамка на чл. 307 ГПК във вр. с чл. 306 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, подадена при спазен срок по чл. 305 ГПК, който тече от постановяване на въззивното решение. Молбата за отмяна е редовна, тъй като и двете хипотези са обхванати от една и съща норма, посочена като основание за отмяна като така следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения и 306 ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия