Определение № 599 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 335/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.М. М. от САК частна жалба на П. В. П., вх. № 28104/07.12.2023г., срещу разпореждане № 4628 от 24.11.2023г. по възз.ч.гр.д. № 1679/2023г. на САС.С обжалваното разпореждане е оставена без уважение молбата, вх.№ 25483/10.11.2023г., на П. В. П. за администриране на подадената от него частна жалба срещу разпореждане № 3528/04.09.2023г. и е върната, като просрочена, частната му жалба, вх.№ 26709/23.11.2023г., срещу разпореждане № 4278/30.10.2023г. Не е постъпил в срок отговор на частната жалба от ответника ЗД „Бул Инс“, [населено място]. Съставът на I търговско отделение, въз снова на доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, започнал да тече от връчване на обжалваното разпореждане на 04.12.2023г.(вж л.57 гръб). Подадената частна жалба е недопустима в частта срещу разпореждане № 4628 в частта, с която е оставена без уважение на молбата за администриране на върнатата частна жалба.В тази част разпореждане № 4628 е неподлежащо на обжалване, тъй като нито е преграждащо развитието на производството, нито обжалването му е изрично предвидено в процесуалния закон (чл.274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК). Ето защо, частната жалба в тази част се оставя без разглеждане. В частта, с която е върната частната жалба, обжалваното разпореждане притежава характеристиките по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.Ето защо, в тази част подадената частна жалба подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба в посочената по-горе част е основателна. За да върне частната жалба срещу постановеното по делото разпореждане № 4278/30.10.2023г., въззивният състав е приел, че тя е просрочена.Счел е, че преклузивният срок за обжалване разпореждане № 4278 е започнал да тече от датата на подаване на молба, вх.№ 25483/10.11.2023г., видно от съдържанието на която, частният жалбоподател е бил уведомен за съдържанието на обжалваното разпореждане и към момента на подаване на частната жалба на 23.11.2023г. срокът за обжалването му е изтекъл. От материалите по делото се установява следното: Производството, в което е постановено обжалваното разпореждане, възз.ч.гр.д.№ 1679/2023г. на САС, е образувано по подадената чрез адв.М. М. частна жалба на П. Вл.П. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 231/11.05.2023г. по т.д.№ 39/2023г.на ОС - Благоевград, с което е оставена без уважение молбата за изменение в частта за разноските на прекратителното определение по делото чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адв.М.М.. С определение № 1695/28.06.2023г. по възз.ч.гр.д.№ 1679/2023г. на САС обжалваното първоинстанционно определение е потвърдено.Срещу определение № 1695 е подадена частна касационна жалба от П. Вл.П. чрез адв.М.М., която е върната с разпореждане № 3528/04.09.2023г, поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности.Подадената срещу разпореждане № 3528/04.09.2023г. частна жалба на П. Вл.П. е върната с разпореждане № 4278/30.10.2023г.Съобщението за разпореждане № 4278 до частния жалбоподател чрез пълномощника му адв.М.М. е изпратено на 07.11.2023г. Същото е върнато, връчено на 23.11.2023г. чрез колега на адв.М.М. (вж л.56 гръб). В него на страната е указано, че може да обжалва разпореждането, както е указано в него – в едноседмичен срок от връчването му.В деня на връчване на разпореждане № 4278, 23.11.2023г., срещу него е постъпила частната жалба на П. Вл.П. чрез адв.М.М., която е върната с обжалваното сега разпореждане. Преди връчването на разпореждане № 4278, е постъпила молба, вх.№ 25483/10.11.2023г., от адв.М.М., като пълномощник на П. Вл.П. с искане за администриране на върнатата частна жалба.В нея е документирано, че пълномощникът адв.М. е узнала за съдържанието на обжалваното разпореждане № 4278. Настоящият състав намира, че извършената от съдията-докладчик от въззивния съд преценка относно спазването на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК е в несъответствие с процесуалния закон. Процесуалният ред за обжалване на определения и разпореждания(чл.279 ГПК) е регламентиран в глава Двадесет и първа от ГПК. Съгласно чл. 275, ал. 1, изр.1 ГПК, когато определението (или разпореждането) е постановено в закрито заседание, едноседмичният преклузивен срок за обжалването му започва да тече от съобщаването. Съгласно чл.7, ал.2 ГПК съдът дължи да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. В разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК е предвидено, че при определяне от съда на по-дълъг срок от законния, извършеното от страната действие след законния, но преди изтичане на указания от съда срок не се счита за просрочено. В разглеждания случай, обжалваното разпореждане № 4278 е връчено от съда на страната на 23.11.2023г. и в съобщението от съда е указано, че разпореждането може да се обжалва, както е посочено в него – в едноседмичен срок от съобщаването. С оглед на тези указания на съда, едноседмичният срок за обжалване е започнал да тече от връчването, на 23.11.2023г., когато е подадена и частната жалба, следователно същата не е просрочена. Този извод не се променя от удостовереното в подадената на 10.11.2023г. молба от пълномощника адв.М.М., че тя е знаела за съдържанието на обжалваното разпореждане № 4278 и предвиденото в чл.3 ГПК задължение на участващите в гражданския процес лица за добросъвестно упражняване на процесуални права.Към този момент не е било изпълнено правомощието на съда по чл.7, ал.2 ГПК, а при връчването на обжалваното разпореждане на 23.11.2023г. съдът е указал на страната, че има право да го обжалва, както и, че срокът за обжалване започва тече от датата на съобщаването, 23.11.2023г.Допълнителни аргументи, че срокът за обжалване не е пропуснат, са разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК и приетото относно срока за обжалване на неприсъственото решение в ТР № 12/11.03.2013г. по тълк.д.№ 12/012тг. на ОСГК на ВКС, че връчването по чл.7, ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за обжалване, когато на страните е връчен препис от решението с други указания. Поради изложеното, обжалваното разпореждане в частта, с която е върната частната жалба, следва да бъде отменено, и делото – върнато с указания за администриране на частната жалба. Мотивиран от това, съставът на I т.о.,