Решение № 14194 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2018 г.

Решение № 14194 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5926/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Сертел от [населено място], чрез адв. Е. Стефанова против решение № 308/16.02.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1418/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03002716003626-091-001/06.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 16/16.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. Варна. В касационната жалба и уточнението към нея, са изложени доводи за неправилност на решението на основание чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са свързани с липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи и за неправилна преценка на доказателствата по делото относно получаването на заем в размер на 52 000 евро от 12.01.2012 г. от Х. Аталан. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно –осигурителна практика", град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. Иванова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмена молба по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на М. Сертел е установен данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 8 729. 06 лева и лихви в размер на 3 196. 27 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122, и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – несъответствие между декларираните и/или получени приходи, доходи с имущественото състояние на лицето през ревизирания период в размер на 87 290. 56 лева. За да потвърди ревизионния акт, съдът е приел, че е издаден в резултат на надлежно образувана и проведена ревизия. Проверил е и е установил подписването му с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като негови автори и е обосновал извод, че е издаден от компетентен орган. Нарушения на производството по провеждане на ревизията не са констатирани. По материалната законосъобразност на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗЗДФЛ, съдът е посочил, че не са спорни установените при ревизията приходи, доходът и разходи, а спорът е относно размера на началното салдо. Приел е, че ревизираното лице не доказва налични парични средства в размер по-голям от установените при ревизията – 5 000 лева в брой и 59 273. 85 лева налични по банкови сметки. Преценил е, че не е доказано изплащането на дивидент от 89 000 лева от Семина ООД през 2011 г. Представеният в тази връзка протокол от общото събрание на съдружниците в това дружество, е ценен като частен документ, който цели да установи изгодни за подписалите го съдружници факти. Изложил е мотиви, че данните от протокола не се подкрепят от останалите доказателства по делото – липсват данни за изплащането на дивидент в счетоводството на дружеството. Другият спорен фактически въпрос съдът е определил относно сумата 52 000 евро, за която ревизираното лице е твърдяло, че е получило в заем на 12.01.2012 г. от Х. Аталан. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е обосновал извод, че не се доказва безспорно факта на получаване на сумата от М. Сертел в Турция, дори и да се приеме, че Аталан е разполагал с достатъчно средства. Според съда няма данни изтеглените суми в турски лири да са били обменени в евро и да са съхранявани в дома на родителите му в Турция. От показанията на свидетелите се установява, че са пренасяли определени суми под 10 000 евро през границата на Република Турция като услуга за ревизираното лице, но според съда не се установява, тези суми да са от предоставен заем от Х. Аталан. Няма съответствие в размера на преведените през 2015 година суми и тези, предоставени в заем. Според съда липсват доказателства как сумите, за които се твърди, че са върнати са се озовали в банкова сметка в Турция, от където са наредени в полза на Х. Аталан. Предвид липсата на логично свързани и последователни доказателства за предаване на сумата на ревизираното лице, на основание предоставен заем, твърденията за върнат такъв според съда не могат да бъдат приети. Възражението, че разходите за осигурителни вноски са поети от дружествата е отхвърлено като недоказано. Доводът, че сумата от 1000 лева е следвало да бъде приета за доход по чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ е отхвърлен с аргумента, че в конкретния случай данъчната основа е определена на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. С тези мотиви съдът е потвърдил като законосъобразни определената за 2012 година данъчната основа в размер на 87 290. 56 лева и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 8 729. 06 лева и съответните лихви. Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването за неправилна преценка на доказателствата относно получен заем в размер на 52 000 евро през 2012 г. От представения по делото протокол за паричен заем в брой от 12.01.2012 г. се установява, че Х. Аталан дава на М. Сартел паричен заем в брой в размер 52 000 евро, като връщането ще е в рамките на 2015 г. чрез превод по банкова сметка. Протоколът е подписан от двете страни. Според писмените обяснения на М. Сартел парите са му предадени в брой, в Република Турция и ги е пренасял в България на части, в суми до 10 000 евро. От приложеното в административната преписка извлечение от банкова сметка в Зираат Банкасъ А. Ш, Аталан е установено, че на 27.12.2011 г. Х. Аталан е изтеглил сумата от 135 925. 00 турски лири. От представения фиш за начислен данък е видно, че Аталан е декларирал доход за 2012 г. в размер на 314 807. 38 лева и е разполагал със средствата, предоставени в заем. От приложените документи за трансфер на суми се установява, че М. Сертел е превел на Х. Аталан - на 29.09.2015 г. сумата от 32 000 евро, а на 08.10.2015 г. сумата в размер на 97 800 турски лири. Разходите са извършени в България, поради което жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства за пренасяне на сумите през границата. От показанията на Н. Ахмед се установява, че през април 2012 г. на връщане от Турция в България е пренесла, предоставена й от М. Сертел сума от 7 000 евро. Останалите трима пътници в колата, са пренесли суми в същия размер. Свидетелката посочва, че М. Сертел е имал у себе си общо около 40 000 евро. Св. К. Христова посочва, че през септември при пътуване от Турция в България е пренесла през границата сума от 7 000 евро, предоставени й от ревизираното лице. От приложените по делото справки от ОД на МВР – Търговище за пътуванията в чужбина на М. Сертел, се установява, че на 08.04.2012 г. е влязъл в Република България с лек автомобил през ГКПП Лесово заедно със св. Н. Ахмед, Д. Яшар (D. YASHAR) С. Дженгиз (S. CENGIZ) и С. Ахмед (S. AHMET), а на 29.09.2012 г. през ГКПП Малко Търново със св. К. Христова. При тези доказателства неправилно съдът е приел за доказано получаването на заем в размер на 52 000 евро от Х. Аталан. От събраните по делото гласни доказателства, които следва да бъда кредитирани предвид данните от справките на МВР, че свидетелите са пътували задно с М. Сертел, се установява, че в страната е пренесена сума в общ размер от 45 000 евро – 38 000 евро през април 2012 г., съгласно показанията на св. Н. Ахмед и 7 000 евро през септември 2012 г. от св. К. Христова. За разликата до пълния размер на предоставяния в Турция заем не се установява да са пренесени в България, където са извършени констатираните от органите по приходите разходи. Сумата от 45 000 евро или 88 012. 35 лева покрива изцяло установените в ревизионния акт разходи в размер на 87 290. 56 лева. При тези обстоятелства неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и доход по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК за ревизирания период, който да подлежи на облагане с данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да се реши по същество като се отмени ревизионния акт в оспорената част относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. При този изход на спора, разноски се дължат на касационния жалбоподател в общ размер на 2 076. 37 лева за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,