Определение № 253 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 990/2019 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат П.К. като процесуален представител на Д. Г. Д. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 25.Х.2018г. по гр.д. № 1349/2018г., с което е потвърдено решението на СГС от 05.І.2018г. по гр.д. № 556/2014г., с което по реда на ПОПДИППД /отм./ са отнети от касаторката в полза на държавата недвижими имоти и парични средства и в нейна тежест са присъдени разноски и държавна такса. ВКС, състав на ІV ГО, намира, че на основание чл.292 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на решение по тълк.д. № 1/2018г на ОСГК, тъй като поставените за разрешаване по него въпроси „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество, т.е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в посочените разпоредби срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл.74 ЗОДНПИ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок” ще са от значение за изхода на спора по делото с оглед на обстоятелството, че в разглеждания случай проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./ е започнала на 10.VІІ.2009г., а мотивираното искане по чл.28 от същия закон е внесено в СГС на 13.І.2014г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,