Решение № 28 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 8/2010 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.2, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С определение №1059 от 24.09.2009г. по гр.д. №935/09г. на ВКС, І ГО е оставена без разглеждане жалбата на Ан. Н. Н. и Е. Н. Р. срещу решението от 12.11.08г. по гр.д. №1809/07г. на СГС, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост. Прието е, че срокът за обжалване на този съдебен акт е едноседмичен, започва да тече от 02.02.2009г. и изтича на 09.02.2009г. – понеделник, присъствен ден, а жалбата е подадена на 11.02.09г. и следователно е просрочена. Частна жалба срещу това определение е подадена от Ан. Н. Н. и Е. Н. Р.. Те твърдят, че са спазили срока за обжалване, тъй като са подали жалбата по пощата на 09.02.09г., за което представят обратна разписка. Ответникът в производството Г. М. Г. оспорва частната жалба. Счита, че обжалваното определение е от категорията на тези по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и следователно за него се отнася изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за представяне на изложение за допускане на касационно обжалване, което в случая не е спазено. Евентуално поддържа, че частната жалба е неоснователна, тъй като от приложения по делото плик се установява, че жалбата срещу решението е подадена на 11.02.09г., а представената в настоящото производство разписка е нечетлива и с нея не може да се установи твърдяната по-ран. дата 09.02.09г. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. На първо място – обжалваното в настоящото производство определение на предходния тричленен състав на ВКС е от категорията на тези по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с него се прегражда възможността да бъде разгледана по същество жалба, насочена срещу решение на СГС, в частта, с която е прекратено производството по предявения отрицателен установителен иск. Спрямо този вид частни жалби не се отнася изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК за обосноваване на допустимост на касационното обжалване. На следващо място – съгласно т.7 на ТР №2/02.07.04г. на ОСГК на ВКС, което намира приложение в случая, тъй като въззивното производство се е развило по чл.196 и сл. от ГПК /отм./, съдебният акт, с който се обезсилва решение на по-долната инстанция и се прекратява производството по делото е решение, а не определение. Съответно – срокът за обжалване на решението от 12.11.08г. по гр.д. №1809/07г. на СГС, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост, също е 30 дневен, както и в останалата част, с която съдът е оставил в сила решението на районния съд по иска с правно основание чл.108 от ЗС. Ето защо подадената жалба срещу това решение не може да бъде разглеждана като просрочена. Но дори да се приеме, че срокът за обжалване е едноседмичен, той пак е спазен, видно от приложения по делото пощенски плик с клеймо на лицевата страна 09.02.2009г. Ето защо обжалваното определение на тричленния състав на ВКС следва да бъде отменено и делото да се върне за произнасяне по съществото на подадената жалба вх. №5763/11.02.09г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,