Определение № 1588 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 576/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по две частни жалби от Г. Б. Г. от [населено място], [улица], както следва: 1. с Вх. №145-3/08.01.2025 г. срещу Разпореждане №99/07.01.2025 г. /наименувано в частната жалба като Определение/, постановено по адм. дело №905/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ – Плевен и 2. Частна жалба с Вх. №146/08.01.2025 г. срещу Разпореждане №100/07.01.2025 г./наименувано в частната жалба като Определение/ по адм. дело 905/2024 г. по описа на АС-Плевен. Иска се от касационния съд да отмени горецитираните два съдебни акта като незаконосъобразни. И двете частни жалби са с идентично съдържание и в със същите се иска отмяна на определение/без номер и дата/ на АС-Плевен, с което е прекратено производството по адм. дело №905/2024 г. Върховният административен съд/ВАС/, състав на Пето отделение, намира частната жалба срещу Разпореждане №99 по входящ номер №73 от 07.01.2025 г., постановено по адм. дело №905/2024 г. по описа на АС-Плевен за процесуално недопустима, като подадена от лице без правен интерес, тъй като с оспореното разпореждане административният съд е признал по отношение на частния жалбоподател Г. Г. ,че не разполага със средства за заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВАС по подадена частна жалба по адм. дело №905/2024 г. по описа на съда и го е освободил от задължение за внасяне на държавна такса по делото. Това разпореждане представлява съдебен акт, който е благоприятен за частния жалбоподател, доколкото с него се удовлетворява искане на последния да бъде освободен от заплащане на държавна такса,поради което за Г. не е налице правен интерес от оспорването му. Следва да се остави без разглеждане частната жалба и производството по делото в тази част да се прекрати. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба срещу Разпореждане №100 по входящ номер №73 от 07.01.2025 г., постановено по адм. дело №905/2024 г. по описа на АС-Плевен за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба с Вх. №6057/24.10.2024 г. от Г. Б. Г. срещу мълчалив отказ на "БенчМарк Финанс“ АД по чл. 38 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/. С определение № 3890/12.11.2024 г. по адм. дело №905/2024 г. съдът е оставил без уважение направеното искане на Г. Г. за освобождаване от държавна такса по адм. дело №905/2024 г. и искането му за предоставяне на правна помощ по адм. дело №807/2024 г. по описа на същия съд. С определение № 3891/12.11.2024 г. по адм. дело №905/2024 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство. Това определение е влязло в законна сила на 128.11.2024 г. След получаване на съобщението за постановеното определение, по номера на същото дело е подадена от Г. частна жалба с вх. №73/07.01. 2025 г. с адресат ВАС, срещу Определение №3890/12.11.2024 г./за прекратяване на производството по адм. дело №905/2024 г. по описа на съда/. Съдът е посочил, че разпореждането е съобщено на Г. чрез ССЕВ на 12.11.2024 г. като до 20.11.2024 г. съобщението не е изтеглено от адресата. Седмодневният срок за обжалване е започнал да тече на 21.11.2024 г. и е изтекъл на 28.11.2024 г., като не е постъпила частна жалба в този срок.АС-Плевен е посочил, че частната жалба с Вх. №73/07.01.2025 г. е подадена чрез ССЕВ на 07.01.2025 г. в 7,36 ч.,след изтичане на срока на обжалване, поради което е приел същата за недопустима и я е оставил без разглеждане на основание чл.213а, ал.2, вр. с чл. 215, т.3 от АПК. Разпореждането е правилно. Редовността на първоначална или касационна/частна жалба представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на обжалване. Съгласно чл. 213а, ал.1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд проверява редовността на касационната/частната жалба и ако не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК се произнася с разпореждане, като дава конкретни указания за отстраняване на нередовността. Съгласно ал.2 на чл.213а от АПК частната жалба се оставя без разглеждане на основанията по чл.215 от АПК, поради недопустимост, като едно от тези основания е подаването на частната жалба след 7-дневния срок по чл.230 от АПК. В конкретния случай, при така установените данни относно датата на съобщаване на определението на Г., правилно първоинстанционният съд е приел частната жалба за недопустима поради просрочието й. Съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, и на основание чл. 229 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение