Определение № 3214 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1736/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КОНПИ против решение Ne 3 / 07.01.2026 r. no гр.д.№433/2025 г., постановено от състав на АС – Варна. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е счетено за неоснователно искането на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество и е постановено решение в този смисъл. Съдът е приел, че не представляват „имущество“ по см.на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, щом като не са налични в патримониума му в края на проверявания период. Прието е, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното лице, тъй като са негови вземания към съответната банка. С изтеглянето им или с извършването на преводи, обаче, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от същото. Нормите на закона, касаещи отнемането, имат санкционен характер и затова не могат да бъдат тълкувани разширително. Следователно, изразходваните и неналични парични средства, за които не е установено да са били трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на свързаните с него лица, не участват при формиране на имуществото. Посочено е, че към края на проверявания период наличното имущество е на обща стойност 106067,63лв, формирана от стойността на придобитите и неотчуждени недвижими имоти /100 851,66лв/, активите на дружеството „Руж Дил“ЕООД /5000лв/, положителното салдо по банковите сметки /215,97лв/. Съдът е отбелязал, че общата стойност не би превишила 150 000лв, дори към нея да бъде прибавена сумата от 17 793,60лв, представляваща допълнителна вноска в търг. дружество „Руж Дил“ ЕООД. Гореизложеното е довело въззивния съд до извод, че не може да се формира основателно предположение имуществото, придобито от проверяваното и свързаните с него лица, да е от незаконен източник. Цитирана е разпоредбата на чл.107 ал.2 ЗОНПИ, съгласно която обосновано предположение е налице, само когато е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което несъответствие следва да е над 150 000лв. Само когато е налице несъответствие над 150 000лв, на проверка подлежи какъв е източникът на доходите на лицето за изследвания период и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице намаляване на имуществото в края на проверявания период, то липсва обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Пред ОСГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г., като поставените въпроси са: Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество? Горните въпроси, макар и с различна формулировка се поставят и от касатора в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, поради което производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело, тъй като тълкуването по посочените правни въпроси е от значение за правилното разрешаване на спора в производството по чл.288 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС