Определение № 10526 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на П. Г. И. от гр. Каварна, чрез процесуалния му представител адв. Обретенова, против определение № 1560 от 08.08.2025г., постановено по адм. д. № 317/2025г. по описа на Административен съд – гр. Добрич, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу разрешение за строеж № 72 от 07.11.2024г. на главния архитект на община Каварна, издадено на община Каварна за строеж: "основен ремонт на [улица]в гр. Каварна, общ. Каварна от о.т. 258 до о.т. 262, между о.т. 262 и о.т. 259 и между о.т.262 и о.т. 88 съгласно регулационния прана гр. Каварна, представляваща част от ПИ идентификатори № 35064.501.976, № 35064.501.9567, № 35064.501.9570, № 35064.501.9565 и № 35064.501.3419 по КККР на гр. Каварна и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено при неправилното приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че като собственик на съседен имот не се явява заинтересовано лице по чл. 149 ал. 2 ЗУТ. Посочва, че в действителност неговия имот ПИ идентификатор № 35064.501.1034, идентичен с УПИ II, кв. 181 от регулационния план на гр. Каварна е предмет на разрешението за строеж, тъй като с проектираната улица се засяга имота му. Твърди в тази връзка, че съдът е следвало да назначи съдебно. техническа експертиза, за да установи релевантните за спора обстоятелства. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като му се даде възможност да докаже твърденията си. Ответникът главният архитект на община Каварна не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Добрич е приел, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица, очертан в чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, за които законодателят е приел, че имат право на жалба срещу разрешението за строеж. Съдът е обосновал този извод с факта, че жалбоподателят не е собственик на имот, който да е предмет на оспореното разрешение за строеж, а е собственик на такъв, който граничи с имотите, за които е издадено разрешението за строеж. Приел е, че жалбоподателят не попада в нито една от хипотезите по чл. 149 ал. 2 т. 1 – 4 ЗУТ. Приел е, че в разрешението за строеж изрично е посочено, че то се отнася до части от общински поземлени имоти идентификатори № 35064.501.976, № 35064.501.9567, № 35064.501.9570, № 35064.501.9565 и № 35064.501.3419 по КККР на гр. Каварна, измежду които не е имота на жалбоподателя, съответно той не е предмет на оспореното разрешение за строеж. Посочил е и че ирелевантно за настоящото производство обстоятелството, че при изпълнението на разрешението за строеж е излезнато извън уличната регулация и е засегната северната част на измота на жалбоподателя при извършване на строително – монтажните работи. По тези съображения е приел, че след като не е измежду лицата по чл. 149 ал. 2 ЗУТ, за които е законово предвидена възможността да оспорват разрешението за строеж, то за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването. Поради това е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на настоящото разрешение за строеж. Видно от същото то е издадено за от о.т. 258 до о.т. 262, между о.т. 262 и о.т. 259 и между о.т.262 и о.т. 88 съгласно регулационния прана гр. Каварна, като в тази част жалбоподателят не твърди засягането на имота му от разрешения основен ремонт на улицата. Напротив по представената в тази инстанция от частния жалбоподател скица – ситуационен план с посочено от него в коя част смята, че имотът му е засегнат от оспорената разрешение за строеж е видно, че това е страничната част на имота му, а именно между о.т. 259 и о.т.260, която не е предмет на разрешението за строеж. Правилен е извода на съда, че относно засегнатите имоти от разрешението за строеж е меродавно самото установяване в разрешението за строеж и одобрения проект, въз основа на който е издадено. А в случая и предвид гореизложеното се установява, че имота на жалбоподателя не е сред имотите, предмет на разрешението за строеж. В тази връзка е съответен на закона извода на съда, че жалбоподателя няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 ЗУТ, съответно за него не е налице правен интерес от оспорването. С оглед на изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,