Определение № 169 от 09.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2421/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на касатора Б. Б. М. с искане за изменение на определение № 443 / 25.06.2020г. по т.д. № 2421/2019г. по описа на ВКС, II ТО, в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски от 2400 лева с вкл. ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че делото се е гледало при закрити врати и не е осъществено представителство в открито съдебно заседание, поради което приложение намира чл.9, ал.2 от Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът по молбата, ЗД „Бул Инс” АД не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е неоснователна. С определение № 443 / 25.06.2020г. по т.д. № 2421/2019г. по описа на ВКС, II ТО не е допуснато касационно обжалване на решение № 1761 от 11.07.2019г. по гр. д. № 4868/2018г. на Апелативен съд – София, като в полза на ответника по касацията са присъдени разноски в размер на 2400 лева с вкл. ДДС / 2000 лева без ДДС /- заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба. В случая минималният размер на адвокатските възнаграждения за изготвяне само на отговор на касационната жалба, съобразно чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 2197 лева без ДДС, като договореното и заплатено от ответника възнаграждение от 2000 лева без ДДС е под този минимум, поради което няма основание за намаляване на размера на присъдените в негова полза разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд