Определение № 557 от 11.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1829/2019 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от С. Г. С. и С. И. С. срещу разпореждане от 31.05.2019г. по ч.гр.д. № 797/2019г. на Апелативен съд - София за връщане на частната им касационна жалба вх. № 7285/10.04.1019г. срещу определение № 1038/ 22.03.2019г. по ч.гр.д. № 797/2019г. на Апелативен съд – София. Частните жалбоподатели правят оплакване за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт и искат отмяната му, тъй като С. е освободена от плащането на такси. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадени е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 25.04.2019г. е оставена без движение подадената частна касационна жалба от С. С. - лично и като пълномощник на С. С., срещу определение № 1038 / 22.03.2019г. по ч.гр.д. № 797/2019г. на Апелативен съд – София и са дадени указания за представяне в седмодневен срок от съобщението на вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, като е посочено, че при неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната. Въпреки, че указанията са надлежно достигнали до адресата си на 10.05.2019г., те не са изпълнени, поради което апелативният съд е върнал частната жалба. Разпореждането е допустимо и правилно. Частната жалба е бланкетна. При служебна проверка не се установяват пороци, водещи до недопустимост или неправилност на акта. Единственото конкретно оплакване е за незаконосъобразност на акта, поради това, че С. е освободена от внасяне на държавна такса. Същото е неоснователно, тъй като не е постановено определение за освобождаване на С. от внасяне на таксата по частната жалба. С оглед неизпълнение от частните жалбоподатели на дадените от съда указания, редовно съобщени, е осъществено основанието по чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. чл.275, ал.2 и чл. 261, т.4 ГПК за връщане на частната жалба. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, като допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение