Определение № 4785 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по частната жалба на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Варна, срещу определение № 317/21.03.2024 г. по преписка № КЗК-73/2024 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 182/2024 година постановено по същата преписка, в частта за разноските. Твърди се неправилност на присъдените с последното решение разноски в тежест на частния жалбоподател. Ответникът по частната жалба - "еКлима" ЕООД, представлявано от управителя В. Трендафилов, чрез адв. И. Божков, в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С Решение №182 от 22.02.2024г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК – 73/2024 г., е отменено Решение № D30332913/19.01.2024г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка, като КЗК е възложила на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна да заплати на „еКЛИМА“ ЕООД направените в производството пред КЗК разноски в размер от 850 лв., представляващи внесена държавна такса за образуване на производството пред КЗК и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.. Атакуваното в настоящото производство определение е постановено от КЗК в производство, проведено при условията на чл. 217, ал. 2 ЗОП - по искане на възложителя за изменение на горепосоченото решение от 19.01.2024 г. в частта му за разноските и по-конкретно - в частта му относно присъдения адвокатски хонорар в размер на 5000 лева. За да остави без уважение това искане, КЗК е приела, че при липсата на своевременно предявено възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, не може да уважи искане за намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, още повече, че разноските, направени от "еКлима" ЕООД за адвокатска защита са присъдени в размера, уговорен и изплатен на един адвокат за производството пред Комисията. Определението е правилно. Видно от данните от приложените по делото документи, правилно е прието, че възложителят не е направил възражение за прекомерността на адвокатското възнаграждение, изплатено от жалбоподателя пред КЗК, до момента на постановяване на решение №182 от 22.02.2024г., независимо, че дружеството е редовно уведомено, респективно - представлявано в откритото заседание проведено от КЗК, чрез упълномощен представител, което е видно от протокол № 196 от проведено заседание. При липсата на своевременно предявено възражение за прекомерността на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за КЗК не е била налице възможност да намали последния с оглед действителната и правна сложност на делото при условията на посочения текст. В т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е посочено, че с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Следователно, обосновано е прието, че КЗК може да намали поискани разноски само ако е надлежно сезирана за това от насрещната страна и до определен процесуален момент – до приключване на устните състезания. В случая директорът на РД "СП" не е направил възражение за прекомерност на поискания от заинтересованата страна адвокатски хонорар. Доколкото такова сезиране не е налице, то КЗК не може да се произнесе по искане за намаляване на поисканите разноски нито при първоначалното им поискване в рамките на проведеното открито заседание за разглеждане на преписката, нито впоследствие, при разглеждане на молбата за изменение на решението в частта за присъдените разноски. Ето защо, размерът на възложените разноски е правилно определен от КЗК и определение № 317/21.03.2024 г. по преписка № КЗК-73/2024 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановеното по същата преписка решение в частта за разноските, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,