Определение № 10588 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Й. А. И. чрез процесуален представител против определение № 7805/11.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1307/2025., по описа на Административен съд Варна, с което е върната исковата му молба, насочена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност и несправедливост на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна не взема становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Варна е върнал като недопустима исковата молба на Й. А. И., подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., произтичащи от АУАН №GA525773/24.09.2021г., ведно с издадени ЗППАМ с №21-1275-000588/24.09.2021г. и ЗППАМ с №21-1275-000589/24.09.2021г. на ОД МВР, сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР-Велико Търново и е прекратил производството по делото. От фактическа страна е установено, че след дадени от страна на съда указания, жалбоподателят е заявил, че горепосочените административни актове не са били оспорени. Поради това съдът е приел, че не налице предвидената в чл. 204, ал. 1 от АПК процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 203, ал. 1 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа на горното, съдът върнал исковата молба на подателя и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се предяви при наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Към момента на депозиране на исковата молба и приложените към нея молби тази хипотеза не е налице, тъй като ЗППАМ не са били отменени нито по съдебен ред, нито по административен по реда на чл. 99, ал. 2 АПК. Налице е била процесуална възможност да се поиска възобновяване на административното производство на основание чл.99,т.2 АПК в сроковете по чл.102, ал.2 АПК, но жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. Обстоятелството, че Прокуратурата не носи отговорност по чл.2 ЗОДОВ в настоящия случай,съгласно приложеното по делото съдебно решение, само по себе си не премахва особената предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Липсата на отменен административен акт налага извод за недопустимост на исковете, по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК, поради което първоинстанционният съд правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Ако административният акт не е отменен по съответния ред или оттеглен, предявеният иск е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка за разглеждането му и съдебното производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение