Определение № 4766 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Н. Т. с [ЕГН] и с адрес в гр. Меричлери, Община Димитровград, на [улица], против Определение № 1136 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 41 по описа на Административния съд – Хасково за 2025 г. С обжалваното определение е отхвърлена жалбата на Т. против Заповед № РД-06-1932/18.12.2024 г. на кмета на Община Димитровград и той е осъден да заплати на Община Димитровград 100, 00 лв. разноски по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като навежда наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът – кметът на Община Димитровград със седалище в гр. Димитровград, на бул. „Г. С .Раковски“ № 15 не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд – Хасково е образувано по жалба на А. Н. Т. против Заповед № РД-06-1932/18.12.2024 г. на кмета на Община Димитровград, с която, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1 от с.з., във вр. с чл. 56, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК, административното производство по искане на пълномощник на Т. за издаване на многоезично извлечение от Акт за гражданско състояние, е прекратено. Административният съд е установил, че на 06.12.2024 г. адв. Н. Ванчева, в качеството й на пълномощник на А. Т., подала до кмета на Община Димитровград, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), Заявление за издаване на многоезично извлечение от Акт за раждане на първоинстанционния и частен жалбоподател (л. 9-10 от първоинстанционното дело) с референтен номер на операция 557b863b-89c0-4c1f-973c-2f299b0830af, като към него приложила писмено адвокатско пълномощно и платежно нареждане за платена такса за издаване на искания документ в размер на 10, 00 лв. С писмо, рег. индекс № ГР-09-40#1/09.12.2024 г. (л. 8, пак там), получено на 09.12.2024 г. чрез ССЕВ (л. 35), кметът на Община Димитровград указал на основание чл. 30, ал. 2 АПК, на адв. Ванчева да представи изрично нотариално заверено пълномощно, аргументирайки се, че заявената от нея услуга касае издаване на извлечение от Акт за гражданско състояние по чл. 88, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и че тя се явява „трето лице“ по смисъла на чл. 88а, ал. 2 ЗГР, като представеното пълномощно, макар изрично, не е нотариално заверено. Определен й е 3-дневен за отстраняване на недостатъците по заявлението, считано от получаване на съобщението за това писмо и е предупредена, че при неизпълнение в срок, производството ще бъде прекратено. Адвокат Ванчева не представила нотариално заверено пълномощно в указания срок. Издадена е оспорената в първоинстанционното производство Заповед, получена от Ванчева, чрез ССЕВ на 06.01.2025 г. – л. 32, пак там. При така установената фактическа обстановка, съдът е счел, че оспорената Заповед представлява отказ на кмета на Община Димитровград да се произнесе по същество по отправено до него искане – чл. 197 и сл. АПК. Като се позовал на разпоредбите на чл. 35, ал. 3 ЗГР, във вр. с чл. 88а, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 88 от с.з., е приел, че обжалваният отказ е издаден от материално и териториално компетентния орган и в законоустановената форма. Преценил е, че при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като същата е в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Тълкувал е нормите на чл. 88 и чл. 88а ЗГР, приемайки, че адв. Ванчева се явява „трето лице“ по смисъла на чл. 88а, ал. 2 ЗГР, доколкото не попада сред категориите лица, изрично изброени в ал. 1 на същата разпоредба и доколкото в ЗГР съществува специално изискване относно начина, по който трето лице, вкл. и адвокат, може да се снабди с искания документ. Аргументирал се е подробно, защо конкретният казус не попада в хипотезата на чл. 88а, ал. 2, предл. второ ЗГР. Формирал е решаващия извод, че, както дадените от административния орган указания за отстраняване на констатираната нередовност, изразяваща се в непредставяне от упълномощения от жалбоподателя адвокат на нотариално заверено пълномощно, така и оспорената Заповед, са законосъобразни. Въз основа на тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява така постановеното определение като валидно, допустимо и правилно. Не са налице наведените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по същността на спора. В рамките на съдебното производство по обжалване на издадено решение по чл. 56, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК за прекратяване на административното производство, какъвто характер има оспорената пред първата инстанция Заповед на кмета на Община Димитровград, съдът установява дали даденото от компетентния административен орган указание за отстраняване на констатирана нередовност е правилно и дали неговото неизпълнение води до прекратяване на административното производство. Именно по този начин е процедирал решаващия състав на Административния съд – Хасково, чиито съображения обусловили решаващия му извод за отхвърляне на оспорването се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. Частният жалбоподател възразява, че основният спорен въпрос по казуса е, дали адвокатското пълномощно следва да бъде нотариално заверено, в случай че лицето се представлява от адвокат в производството пред административен орган. Отговорът на този въпрос обаче не е относим за правилното решаване на спора. Последният действително е правен, а не фактически и е, дали разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3 и чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) дерогират изискването на чл. 88а, ал. 2 ЗГР третото лице, в случаите в които действа като адвокат, да представи нотариално заверено изрично пълномощно за получаване на многоезично извлечение от Акт за раждане на клиента си или в този случай валидно и достатъчно е представянето на изрично писмено пълномощно, без нотариална заверка. На този въпрос първоинстанционният съд е дал аргументиран отговор. Упражняването на адвокатската професия, наред с друго, включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица (чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАдв.). Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Така посочените разпоредби са общи и касаят начина на упълномощаване клиент – адвокат. Те не дерогират изискването на приложимия в случая ЗГР относно начина, по който трето лице, вкл. адвокат, може да се снабди с удостоверения за раждане и сключен граждански брак, препис-извлечение от Акт за смърт или както, в случая, многоезично извлечение от Акт за раждане на друго лице, тъй като, както обосновано се е мотивирал първоинстанционният съд, специалната разпоредба на чл. 88а, ал. 2 ЗГР е ограничителна и е въведена с цел засилена защита на личните данни на гражданите. Същата не може да се тълкува разширително дори в светлината на ЗАдв., уреждащ отношенията клиент – адвокат и начина на упражняване на адвокатската професия. Законовото изискване за представянето на нотариално заверено пълномощно с оглед получаването на исканото многоезично извлечение от Акт за раждане, не може да се счита изпълнено чрез представяне на писмено пълномощно в полза на избрания адвокат, без то да е с нотариална заверка. Правилен е изводът на административния съд и за липса на основание да се приеме, че адв. Ванчева е действала във втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 ЗГР, касаеща издаването на процесния документ по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Тя не е подала заявлението за издаване на многоезично извлечение от Акт за раждане на първоинстанционния и частен жалбоподател като негов процесуален представител в рамките на гражданско или наказателно производство на база издадени в тези производства съдебни удостоверения, а е инициирала от негово име административно производство за извършване на административна услуга, директно пред административния орган. С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, респективно обжалваното с нея определение е правилно. При този изход на спора, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е неоснователна. Такива не се дължат и на ответника по частната жалба, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия