Определение № 1145 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 662/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Т. Ц. срещу определение № 50007 от 25.01.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 160/2022 г. на ВКС, II-ро г.о., с което е върната подадената от него частна жалба с вх. № 510234/30.12.2022 г. срещу определение № 36 от 02.02.2022 г. по ч. гр. д. № 160/2022 г. на Върховния касационен съд, II г. о. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По постъпила от К. Т. Ц. молба за отмяна на влязло в сила определение е образувано гр. д. № 5010/2021г. по описа на ВКС, I г.о С определение № 60208 от 29.12.2021 г.. молбата за отмяна не е допусната до разглеждане. С определение № 36 от 02.02.2022 г. по ч. гр. д. № 160/2022 г. на Върховния касационен съд, II г. о. е потвърдено определение № 60208 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 5010/2021г. по описа на ВКС, I г.о. Против определение № 36 от 02.02.2022 г. е постъпила частна жалба, която е върната с обжалваното в настоящето производство определение. За да постанови връщане на частната жалба, съставът на ВКС е приел, че правото на жалба срещу прекратителните определения, постановени от състав на ВКС, произтича от разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, която не може да се тълкува разширително. Тя допуска по изключение обжалваемост на постановените за първи път прекратителни определения от състав на ВКС, за да се провери правилността им пред друг състав на ВКС, чието определение не подлежи на по-нататъшен контрол, тъй като липсва горестояща инстанция, пред която да се развие производството. Съставът на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от съда в обжалваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред по-горна инстанция подлежат определенията, които преграждат по–нататъшното развитие на делото, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от състав на ВКС, те подлежат на еднократно обжалване пред друг състав на ВКС. Т.е. за тях е предвиден двуинстанционен контрол, който се осъществява от два различни състава на ВКС. Двуинстанционният контрол е принципът при обжалване на определенията и разпорежданията, с които се решават процесуални въпроси и той е закрепен в разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК. При постановяване на определение № 36 от 02.02.2022 г. по ч. гр.д. № 160/2022г., с което е потвърдено определението, с което не е допусната до разглеждане молбата на К. Т. Ц. за отмяна на влязло в сила определение, ВКС е действал като въззивна инстанция и с това е изчерпан инстанционният контрол, уреден в чл. 274, ал. 2, изр. 2 –ро ГПК по въпроса за допустимостта на постъпилата молба за отмяна. Ето защо връщането на частната жалба против определение № 36 от 02.02.2022 г. се явява законосъобразно, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите в частната жалба, че обжалваното определение е недопустимо и е нищожно, тъй като един и същи съдебен състав е постановил две идентични определения / от 02.02.2022г. и от 25.01.2023г./, които са немотивирани. Обжалваното определение не е нищожно, защото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Същото не е и недопустимо, защото именно съдът, постановил определение № 36 от 02.02.2022 г., дължи проверка по редовността и допустимостта на постъпилата против това определение частна жалба и именно в изпълнение на това му задължение, произтичащо от 275, ал.2 вр. чл. 262 ГПК, съдът се е произнесъл с определението от 25.01.2023г., с което частната жалба е върната. Доводите в частната жалба, че определението като немотивирано е нищожно също са неоснователни, защото липсата на мотиви не е основание за обявяване нищожност на постановения акт, а касае правилността му. В случая следва да се посочи, че обжалваното определение е мотивирано. В него ясно и недвусмислено са изложени съображенията, поради което съставът на ВКС е приел, че частната жалба подлежи на връщане. Изложените твърдения в частната жалба за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в невръчване препис от определение № 36 от 02.02.2022 г. нямат отношение към правилността на обжалваното определение № 50007 от 25.01.2023 г., защото с него е върната частната жалба не защото е била просрочена, а защото е насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт. Независимо от това следва да се отбележи, че според чл. 7, ал.2 ГПК на страните се връчват преписи от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване и тъй като определение № 36 от 02.02.2022 г. не подлежи на обжалване, то и съдът не е имал задължение да връчи препис от него на жалбоподателя. По останалите оплаквания в частната жалба, касаещи неправилност на определение № 36 от 02.02.2022 г., настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне, защото те не касаят предмета на настоящето дело. В рамките на настоящето производство съдът следва да се произнесе само по правилността на определение № 50007 от 25.01.2023 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,