Определение № 491 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 746/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. Т. от [населено място] против решение № 153 от 02.05.2012 г. по в. гр. д. № 528/2011 г. на Смолянски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Чепеларски районен съд решение № 75 от 03.11.2011г. по гр. д. № 140/2011 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. В. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 19 500 лв., произтичащо от запис на заповед от 04.05.2010 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 546 от 19.10.2010 г. по ч. гр. д. № 247/2010 г. на Чепеларски районен съд. С определение № 164 от 24.06.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК с оглед обстоятелството, че единият от поставените въпроси, с които е обосновано допускането на касационното обжалване, а именно – въпросът за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед – е бил включен в предмета на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед приключване на посоченото тълкувателно дело с постановяването на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. и съобразявайки дадените в същото правни разрешения, по отношение на поставените от касатора като обуславящи допускането на касационното обжалване въпроси настоящият състав приема следното: В т. 17 от Тълкувателното решение е прието, че: Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение; Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект; С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга; В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед; По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед; Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос; При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. С оглед посочените задължителни правни разрешения относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, настоящият състав намира, че поставените от касатора в тази връзка въпроси (въпрос № 1, № 3 и № 4) не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като същите не са решени в противоречие с цитираното тълкувателно решение. При определяне предмета на делото въззивният съд е взел предвид както правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден по повод сключен договор за заем за отразената в него сума, така и правното твърдение на ответника за съществуването на друго каузално правоотношение между страните – по договор за изработка, т. е. отчел е обстоятелството, че страните сочат различни каузални правоотношения, като именно с оглед на това е разпределил доказателствената тежест, възлагайки на всяка от тях да установи фактите, на които основава твърденията и възраженията си – съответно да установят твърдяното каузално правоотношение, връзката му със записа на заповед и евентуално погасяване на вземането по него. Що се отнася до извода на решаващия състав за недоказаност на направените от страните твърдения, това е въпрос, относим към обосноваността и съответно към правилността на обжалвания акт, която съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. Липсва основание за допускане на касационното обжалване и по въпрос № 2. В случая, единственото съображение на въззивния съд да прецени исковата молба като нередовна поради непосочване в нея на основанието, на което ищецът претендира вземането и по-точно – на основанието за издаване на записа на заповед, е обстоятелството, че в самото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК същият е твърдял наличие на такова – договор за заем. Именно това разминаване в твърденията му в заповедното и в исковото производство, представляващо продължение на първото, е обусловило изводa за нередовност на исковата молба, т. е. съдът не е изразил принципно становище, че във всички случаи исковата молба по чл. 422 ГПК следва да съдържа посочване на каузално отношение, което би било в противоречие с практиката на ВКС, а е преценил исковата молба като нередовна с оглед конкретните данни. Настоящият състав намира, че касационният контрол не може да бъде допуснат и по последния поставен от касатора въпрос относно редовността на записа на заповед, в който е посочено основанието за издаването му. От една страна, този въпрос няма характер на обуславящ изхода на делото, тъй като въззивното решение не съдържа изрично произнасяне по него, а липсата на такова не е поставено като процесуалноправен въпрос от касатора. От друга страна, макар да не е обсъждал изрично редовността на процесния запис на заповед, с оглед мотивите на акта може да се направи извод, че записът на заповед е преценен като редовен, т. е. независимо от вписаното в него основание за задължаването на издателя – извод, който е в съответствие с приетото в т. 4д от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., че направената добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение само ако тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение, като само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т.е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект. Що се отнася до значението на записа на заповед като доказателство за наличието на каузално правоотношение, респ. като разписка за получената сума, следва да се отбележи, че този въпрос също не е обуславящ поради липсата на произнасяне по него във въззивния акт. Освен това, по същия е налице формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав - решение № 78 от 17.07.200 г. по т. д. № 29/2009 г. на І т. о. и решение № 21от 15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на І т. о., в които е изразено категорично становище, че редовният запис на заповед не изпълнява функциите на доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични средства по договор за заем; При доказана в процеса връзка между записа на заповед и договор за заем сключването на договора, в т. ч. и предаването на заема като елемент от неговия фактически състав, следва да се извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед. Прилагането на посочената практика към конкретния казус подкрепя крайния правен извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че сумата по процесния запис на заповед е предадена на основание сключен договор за заем с ответника-издател по същия. Поради всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение