Решение № 10975 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2010 г.

Решение № 10975 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по две касационни жалби против решение № 1195/14.06.2010 г. по адм. дело № 1848/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. С касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна се обжалва решението, в частта с която съдът е отменил ревизионен акт /РА/ № 0800473/13.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, относно определеното данъчно задължение за 2004 г., както и относно част от определените данъчни задължения за 2005 г. и 2007 г. при облагането с данък върху доходите на физическите лица. Касаторът поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените основания, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба, подадена от Диян Иванов Тончев от гр. Добрич, чрез пълномощника адв. Ивайла Стефанова, се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето против същия ревизионен акт. Касаторът поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените основания, изложени в жалбата и в допълнително писмено становище, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен изцяло обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Страните не са изразили становища по касационната жалба на съответната друга страна, по която имат процесуалното качество на ответник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от Диян Иванов Тончев и на касационната жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" в частта относно облагането за 2004 г. и 2005 г. Счита, че жалбата на директора на дирекция "ОУИ" е основателна в частта относно облагането за 2007 г., тъй като съдът не е обсъдил част от доводите на приходната администрация за формиране на приходи. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменен ревизионен акт № 0800473/13.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 301/22.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта, с която на Диян Иванов Тончев са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2004 г. в размер на 331,13 лв. и лихви в размер на 447,52 лв., за 2005 г. за размера над 1056,50 лв. и съответните лихви, и за 2007 г. за размера над 63605,89 лв. и съответните лихви върху невнесената част от задължението. Съдът е отхвърлил жалбата на Диян Иванов Тончев в останалата част и е осъдил същия да заплати на дирекция "ОУИ" разноски по компенсация в размер на 2 741,73 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената ревизия на Диян Иванов Тончев е установено, че същият осъществява дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "Тончев - Диян Иванов", а също така е едноличен собственик и управител на "Проодос" ЕООД, както и прокурист на ЕТ "Ганка Цанева" и на ЕТ "Омония - Николинка Петкова". Установено е също, че през ревизираните периоди същият е изградил по стопански начин следните обекти: сграда за обществено обслужване и жилища в ж. к. "Балик" гр. Добрич, въведена в експлоатация на 14.09.2006 г.; фризьорски салон със застроена площ /ЗП/ 18,75 кв. м. в ж. к. "Балик", гр. Добрич, който е въведен в експлоатация на 13.11.2007 г.; жилищна сграда с разгърната застроена площ /РЗП/ 630 кв. м. в гр. Добрич, ж. к. "Балик - Йовково - Юг", въведена в експлоатация на 09.06.2008 г.; жилищна сграда с магазини за промишлени стоки, диагностичен пункт и гаражи с РЗП 509 кв. м., в гр. Добрич, ж. к. "Балик - Йовково - Север", обектът е въведен в експлоатация на 13.11.2007 г.; жилищна сграда с РЗП 447,50 кв. м. в гр. Добрич, ж. к. "Север - 2", ул. "баба Тонка" и "Оборище", като строителството е възложено на "Проодос" ЕООД и не е било приключило до края на ревизираните периоди. В хода на ревизията, въз основа на писмените документи и дадените обяснения относно движението на паричните средства на ревизираното лице, са съставени баланси на приходите и разходите, в резултат на което е прието следното: за 2004 г. лицето има отрицателно салдо в размер на 1 273,12 лв., което е прието за доходи, които не са декларирани и са с неустановен произход; за 2005 г. - отрицателно салдо в размер на 8819,06 лв., което също е прието за доходи, които не са декларирани и са с неустановен произход; за 2006 г. - положително салдо в размер на 51 975,37 лв., към което е прибавена сумата 58620,08 лв., преведена по сметка на жалбоподателя, прибавена е сумата от извършените през годината продажби на недвижими имоти, както и разликата между цената на придобиване и продажната цена на магазин, в резултат на което е формирана обща данъчна основа за облагане на доходите от продажба на недвижимо имущество 110 758,43 лв.; за 2007 г. е установено отрицателно салдо в размер на 34 596,07 лв.; установено е, че през 2007 г. ревизираното лице е извършило продажби на имоти с нотариален акт в полза на Руска Свитева - магазин с посочена цена 19 500 лв., Ердуван Ахмет - апартамент на цена 15 000 лв., Христо и Росица Ганева - апартамент на цена 44 593 лв.; получило е суми по договори от Илияна Георгиева - 48 900 лв., Митьо Хинев - 76 167,33 лв., както и суми чрез превод по банкова сметка 47 917,84 лв. и 18580,39 лв., както и внесени в брой по банкова сметка от Младен Киров - 15 250 лв. В ревизионния доклад /РД/, от тези суми за недеклариран приход са признати 90 %, с изключение на сумата 15 250 лева, която e приета като приход изцяло. Съдът е посочил, че при ревизията е извършен анализ на относимите обстоятелства за определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК, като подробно е описал тези обстоятелства и конкретните показатели за тях. Определена е данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, както следва: за 2004 г. - 1 273,12 лв., за 2005 г. - 8 819,06 лв., за 2006 г. - 168 386,71 лв. и за 2007 г. - 293 438,78 лв. Въз основа на събраните доказателства за извършени разходи за изграждане на сградата в ж. к. "Балик - Йовково" и предвид общата РЗП на този обект и на фризьорския салон са изчислени разходи за 1 кв. м. в размер на 147,04 лв. Предвид извършените продажби за 2006 г. /магазин с площ от 91,09 кв. м. и апартамент от 114 кв. м., облагаемия доход от продажбите е коригиран със сумите 13393,87 лв. и 16 762,56 лв. За 2007 г. е коригирана данъчната основа за приходите от извършените продажби на магазин и апартаменти от сградата в ж. к. "Балик - Йовково - Юг", както и с разходите за продадените обекти в ж. к. "Балик - Йовково - Север", определени на 198,66 лв. за 1 кв. м. Като краен резултат, с РА са определени следните данъчни основи: за 2004 г. - 5 137,41 лв., формирана като сбор от установените при ревизията 1 273,12 лв. и посочените в ГДД 3 864,29 лв.; за 2005 г. - 9 365,06 лв. данъчна основа, от които 546 лв. по ГДД и установени при ревизията 8 819,06 лв.; за 2006 г. - 140 658,04 лв., формирана като сбор от постъпила по банков път сума с неустановен произход в размер на 58 620,08 лв. /30 028,12 евро/, постъпила сума от Явор Михайлов в размер на 37 160,73 лв., разликата между продажната цена и цената на придобиване на продадените магазин с площ от 91,09 кв. м. и апартамент с площ от 114 кв. м. на ул. "Бойчо Огнянов" - 43 237,44 лв. и данъчната основа, посочена в ГДД - 1639,80 лв.; за 2007 г. - 285 511,39 лв., за която според съда в РА не е посочено ясно по какъв ред е формирана. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, в което са дадени отговори на поставените въпроси относно изменението, респективно размера на данъчната основа и задължението за данъци при евентуално уважаване на възраженията на ревизираното лице свързани с различна пера от сумите, участващи при формирането на данъчните основи за различните години. Съдът е приел, че при ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 5 и 7 ДОПК за всяка от ревизираните години, поради което е направил извода, че е налице основание за определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За 2004 г. и 2005 г. е възприел установената в РА фактическа обстановка, като е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че през 2004 г. е разполагал с получени през предходни периоди доходи. Посочил е, че получения според ГДД доход за 2003 г. в размер на 2350,06 лв. от предприятието на едноличния търговец няма данни да е бил изписван, освен това жалбоподателят е имал и разходи за издръжка на домакинството за тази година. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че неправилно са отчетени нормативно признатите разходи в размер на 20 % от доходите за наеми. Посочил е, че реализираните доходи от дейност като едноличен търговец не следва автоматично да бъдат отчитани в приходната част на баланса на касовата наличност, без да са налице доказателства за изплащането на тези суми и поради това че в случая не са представени доказателства в този смисъл, искането за включване на тези суми в баланса към приходната част, е неоснователно. Приел е за неоснователно твърдението за налични и разполагаеми суми през ревизираните периоди, получени с преводи от Ник Аментас през 2004 г. Посочил е също, че представеното с жалбата пред съда извлечение за движението на сметка 2135647302 не може да бъде възприето като годно да опровергае констатациите на органите по приходите, тъй като е частично /представени са само стр. 5 и 6/, не е подписано и не може да са приеме, че е издадено от банковата институция. Съдът е приел за основателно възражението, че неправилно в съставения баланс на приходите и разходите за 2004 г. в разходната част на баланса е включена сумата 3489,61 лв., която е изтеглена от банкови сметки на жалбоподателя. В тази връзка е посочил, че изтеглените суми от банкови сметки нямат характер на разход, тъй като не са плащане извършено към трети лица, т. е. не представляват намаляване на имуществото на жалбоподателя, тъй като касаят трансформация на налична сума от вземане към банка в пари в брой. Предвид това съдът е направил извода, че съставения баланс за 2004 г. следва да бъде коригиран като разходите бъдат намалени със сумата 3489,61 лв., в резултат на което се формира положително салдо в размер на 2216,49 лв. и съответно не е налице превишение на разходите над приходите и съответно данъчна основа за облагане за 2004 г. в установения с РА размер. На това основание съдът е отменил РА относно определеното за 2004 г. данъчно задължение за данък върху общия доход и начислените лихви. Относно облагането за 2005 г., във връзка с изменението на основата за 2004 г. извършена от съда, същият е преизчислил баланса, като е приел, че следва да е с начално салдо в размер на 2216,49 лв., поради което отрицателното салдо съгласно РА е намалено от 8819,06 лв. на 6602,57 лв. Въз основа на това е определил данъчна основа в размер на 6 602,50 лв., върху която се дължи данък в размер на 1056,50 лв., поради което е отменил РА за определения размер на данъка над тази сума. Относно облагането за 2006 г. съдът е приел, че представените извлечения за движението на сметка 2235647306 и сметка 2135647302 не опровергават констатациите на органите по приходите, тъй като не може да се приеме, че изхождат от банковата институция. Представените платежни нареждания водят до извода за извършено на 15.03.2006 г. теглене на сумата 30 028,15 евро от сметка 2235647306 и последващо внасяне в сметка 200001435647301 с титуляр ревизираното лице, но това според съда не опровергава констатациите на органите по приходите за придобиване на тази сума през 2006 г. Предвид отразения в извлечението вальор на операцията по кредита на сметката - внасянето на сумата 30 000 евро е на 09.03.2006 г., и при липса на доказателства за обратното, тази сума правилно е възприета като постъпила по сметка на жалбоподателя в рамките на 2006 г. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че извършените разходи за придобиване на продадените през 2006 г. имоти следва да бъдат определени съобразно представената справка и са в размер на 55 880 лв. Посочил е, че от изготвена от жалбоподателя справка, представена с възражението срещу РД, не може да се установи по какъв начин е определена себестойността на всеки от обектите в сградата и поради това че справката представлява частен писмен документ, изходящ от лицето, и удостоверяващ изгодни за него обстоятелства, не е кредитирал същата. Приел е също за неоснователно възражението, че получената от Явор Михайлов по банков път сума от 19 000 евро /37 160,73 лв./ е с неустановен произход и не подлежи на облагане. Съдът е посочил, че сумата правилно е приета като доход за 2006 г., дори и да се приеме, че е платена по договора с Руска Свитева, майка на Явор Михайлов. Овен това съдът е приел, че сумата не съответства на посочената цена по нот. акт с Руска Свитева и цената по договора за строителство /19 500 лв. и 14 141,52 лв./. Предвид тези съображения, съдът е направил извода, че данъчната основа и размера на данъчното задължение за 2006 г. са правилно установени и е отхвърлил жалбата в тази част. Относно облагането за 2007 г. съдът е посочил, че с РА е определена данъчна основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 285 511,38 лв. и поради невъзможността да бъдат проследени изчисленията на органите по приходите, направени в РА, е изчислил данъчна основа предвид събраните по делото доказателства. В тази връзка е посочил, че според РД данъчната основа за 2007 г. е определена в размер на 296 918,78 лв. като сбор от отрицателното салдо - 34 596,07 лв., стойността на продадените на Руска Свитева, Ердуван Ахмед и Росица и Христо Ганеви недвижими имоти, намалена с 10 % разходи - 71 183,70 лв., получените от Илияна Георгиева и Митьо Хинев суми, намалени с 10 % - 112 560,59 лв., внесените от ревизираното лице по банкова сметка 24500 евро и 9500 евро с деклариран произход от продажба на имоти, намалени с 10 % - 59 848,42 лв., целия размер на получената от Младен Киров сума - 15 250 лева и декларираната от лицето данъчна основа - 3 480 лв. С РА са намалени разходите за придобиване на имотите общо със сумата 35 200,22 лв., като доходите от продадените имоти са останали 35 983,48 лв. С отчитане на тази корекция съдът е приел за обоснована данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2007 г. в размер на 261 718, 56 лв. Доколкото за разликата над тази сума в РА не е посочено правно и фактическо основание, съдът е приел, че данъчната основа следва да бъде определена в размер на 261 718,56 лв., а над този размер и съответния му данък и лихви, ревизионният акт следва да бъде отменен. Във връзка с плащането на суми от Илияна Георгиева, Младен Киров и Митьо Хинев, съдът е приел за необосновани и недоказани твърденията на жалбоподателя, че тези суми не са негов доход, тъй като погрешно били преведени на него като физическо лице вместо на "Проодос" ЕООД. Обсъдил е представените в тази връзка предварителни договори и платежни нареждания от 25.03.2009 г., с които като физическо лице Диян Тонев е превел на Илияна Георгиева сумата 48 900 лева, и които на същата дата последната е превела на "Проодос" ЕООД. Посочил е, че освен декларациите на тези лица няма друго доказателства, които да установяват на какво основание са приведени въпросните суми, но декларациите нямат обвързваща съда сила. Посочил е, че дори да е възможно объркване на идентичността на жалбоподателя като физическо лице и дружеството, което същият представлява, то такава грешка е невъзможна по отношение на номера на банковата сметка, която е била посочена на лицата за извършване на преводите. Освен това няма доказателства, от които да се установи осчетоводяването на предварителните договори в счетоводството на "Проодос" ЕООД преди издаването на ревизионния доклад, както и наличието на несъбрани вземания от купувачите, от което да се направи евентуален извод за свързаността на преведените на жалбоподателя суми с тези договори. Съдът е приел, че няма основание за изключване от баланса на сумите по извършените през 2007 г. преводи към Росица Христова. Приел е за необосновано заключението на вещото лице, че преводите от жалбоподателя към това лице са извършени за покриване на задължения на ЕТ "Омония - Галина Христова" към "Арекс" ООД, чийто управител е Росица Христова, съгласно представените споразумителен протокол от 15.122007 г., договор за дистрибуция и стокови разписки. За да обоснове извода си съдът е посочил, че тези доказателства са представени едва в съдебното производство, няма данни относно отразяването на споразумителния протокол в счетоводството на ЕТ "Омония" и на "Арекс" ООД, а от представената оборотна ведомост на ЕТ, чийто прокурист е жалбоподателя, не се установяват неразплатени суми с доставчици, от друга страна не е установено преведената сума от жалбоподателя да е отразено като разчет с подотчетно лице по сметка 422. Относно внесените от лицето по собствената му банкова сметка 24500 евро и 9500 евро съдът е приел, че няма доказателства същите да са свързани с конкретна продажба на имот, която да е включена в данъчната основа на друго основание. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. За да се приложи особения ред за извършване на данъчна ревизия и определяне на данъчната основа следва да бъде установено наличието на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК, които са изчерпателно изброени, като за приложение на особения ред е достатъчно установяването само на едно от тези обстоятелства. Според фактическите констатации и направените изводи в ревизионния акт и в ревизионния доклад, представляващ неразделна част от РА, при извършената ревизия на Диян Иванов Тончев са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и 7 ДОПК, които се изразяват в това, че лицето е получило облагаеми приходи от продажба на недвижими имоти, които не са отразени в годишните данъчни декларации за съответния период, които правилно са квалифицирани като укрити приходи /обстоятелство по т. 2/; лицето е декларирало, че не притежава документи, от които да се установи размера на направените от него разходи за построяване на сградите, които документи са необходими за установяване на основата за облагане с данъци /обстоятелство по т. 5/, както и че е налице несъответствие между декларираните и/или получени приходи и доходи - имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизираните периоди /обстоятелство по т. 7/. Въпреки че в касационната жалба се оспорва наличието на основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, по същество не са оспорени фактическите констатации относно наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК, които са обективно установени, а липсата на необходимите документи е декларирана и от самото лице. Настоящият състав намира, че от събраните при ревизията доказателства несъмнено се установява наличието на посочените основания за определяне на данъчната основа и данъка за всяка една от годините. При преценката относно законосъобразното определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК съдът е обсъдил подробно и последователно събраните доказателства, възраженията и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. При ревизията е извършен анализ на относимите обстоятелства за определяне на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК, като са взети предвид вида и характера на фактически осъществяваната дейност, размера на внесените през ревизираните периоди вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО, платените от лицето данъци, анализирано е движението и остатъците по банковите сметки; местоположението на отдадените под наем търговски обекти, които са в централната градска част, а построените и продадени обекти не са в район център или широк център; сумите, срещу които са придобити установените имущества, както и декларираните в ГДД и декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК доходи; сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му /договори за продажба на недвижими имоти, за възлагане на СМР, за строителен надзор/; обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и др., по данни на НСИ за ревизираните години, като е отчетено обстоятелството, че ревизираното лице живее в общо домакинство с Галина Петкова Георгиева и отглежда две малолетни деца. В ревизионния доклад и ревизионния акт са изложени подробно констатациите относно получените от жалбоподателя приходи и доходи, включително относно наличните такива преди началото на ревизираните периоди - 1.01.2004 г., както и относно разходите, обсъдени са всички събрани доказателства, включително представените от ревизираното лице, направени са съответни изводи и изчисления, които са намерили цифрово отражение. В тази връзка следва да се посочи, че когато РА е съставен при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК в производството по обжалване на акта фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното, съгласно презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Поради това, жалбоподателят носи доказателствената тежест за опровергаване на констатациите в РА и следва да стори това при условията на пълно насрещно доказване. Такова доказване в случая не е проведено. Относно облагането за 2004 г.: В тази част решението се обжалва от директора на дирекция "ОУИ", предвид това, че с първоинстанционното решение е отменен РА относно определеното данъчно задължение за тази година. В касационната жалба се поддържа, че сумата 3489,61 лв. правилно е включена в разходната част на баланса, тъй като въз основа на извършения при ревизията анализ на движението на парични средства по банковите сметки на ревизираното лице, е установено, че сумата е изтеглена от две банкови сметки и е усвоена от лицето за разходи различни от описаните в останалата разходна част на баланса на касовата наличност. Този довод е неоснователен, тъй като не се обосновава от доказателствата по делото. Безспорно е установено, че въпросната сума е изтеглена от банкови сметки на ревизираното лице. Неправилно обаче тази сума е отнесена в разходната част на съставения баланс на приходите и разходите за 2004 г., тъй като изтеглената сума сама по себе си няма характера на разход. Такъв би бил налице, ако е установено, че с тази сума е извършено напр. плащане към трети лица. Както правилно е посочил първоинстанционният съд изтеглянето на сума от банкова сметка представлява само трансформация на налична сума от вземане към банка в пари в брой и в този смисъл с тази сума не се намалява имуществото на жалбоподателя. Правилен е извода на съда, че тази сума неправилно е включена в разходната част на баланса, предвид което за годината се получава положително салдо в размер на 2 216,49 лв. и затова не е налице превишение на разходите над приходите, съответно и основание за начисляване на данък. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно облагането за 2005 г.: В тази част решението се обжалва и от двамата касатори. Директорът на дирекция "ОУИ" оспорва изменението на изчисленията относно баланса, което е основано на изменението на салдото за 2004 г. /началното салдо за 2005 г. е в размер на 2 216, 49 лв., поради което отрицателното салдо съгласно РА в размер на 8 819,06 лв. е намалено на 6 602,57 лв./. Предвид изложените по-горе съображения в частта относно облагането за 2004 г., се налага извода, че жалбата на дирекция "ОУИ" е неоснователна и в частта за 2005 г. доколкото се основава на същото изменение на баланса предвид неправилното включване в разходната част за 2004 г. на сумата 3489,61 лв. Следователно относно извършената от съда корекция на баланса за 2005 г. съобразно изменението на баланса за 2004 г. и съответстващото на това намаление на данъчната основа и на определеното данъчно задължение, решението е правилно. В жалбата на Диян Тончев се оспорва начина на определяне на данъчната основа, като се оспорват различни пера, участващи при формирането й. Направените оплаквания не се обосновават от събраните по делото доказателства. Неоснователно е оплакването, че при определяне на данъчната основа за 2005 г. не са взети предвид доходите от предходните години. Същите са взети предвид при определяне на баланса на приходите и разходите за годината, който е съобразен с направените констатации при ревизията. Относно възражението за неправилно включване на сумата на облагаемия доход 546 лв., вместо получената сума по граждански договор 840 лв., относно невключването на доходите на ЕТ от патентна дейност, както и получените от предходните години доходи от животновъдство и ресторантьорство, изводите на първоинстанционния съд са правилни. След като не са налице доказателства за изплащането на сумите, представляващи реализиран доход от ЕТ, то няма основание същите да бъдат включени в приходната част на баланса. Неоснователно е също оплакването, че не се взети предвид сумите, които касаторът е получил през предходни периоди от съпруга на майка му Ник Аментас. По делото не е установено, че в началото на ревизираните периоди, съответно в началото на 2005 г., ревизираното лице е разполагало с част от тези суми като налични. При ревизията е установено и описано в РД какви са получените суми по заем от това лице, какви са върнатите суми от Диян Тончев, и каква част не е върната. Не е установено обаче, че невърнатата сума е била налична, съответно разполагаема в началото на ревизирания период. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че сметката на лицето в щатски долари в "Уникредит Булбанк" АД няма дебитни обороти през 2005 г., 2006 г. и 2007 г., а при проследяване на движението и крайните салда по сметката за периода от откриването й до края на 2004 г. не е установено включване на средства от тази сметка в касовите наличности на Диян Тончев. Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба на ревизираното лице също са неоснователни. Съдебното решение в частта относно облагането за 2005 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно облагането за 2006 г. В тази част решението се обжалва от Диян Тончев, като се излагат съображения за неправилно определяне на данъчната основа по конкретни пера, участващи при формирането й. Касаторът възразява относно включването като доход на сумата 58620,08 лв., приведена по банков път на 15.03.2006 г., като твърди, че е налице прехвърляне на сумата от една банкова сметка, която е в евро, в друга банкова сметка, която е в лева. Това възражение е било обсъдено от първоинстанционния съд и изводите на съда са правилни. От представените извлечения за движението на сметки 2235647306 2135647302 не могат да бъдат направени твърдяните от касатора изводи, тъй като тези извлечения не са заверени по надлежния ред от банката, която ги е издала съответно е водила сметките. Данните в тези извлечения не са проверени от вещо лице със съответната компетентност, като в тази връзка ревизираното лице е следвало да направи съответно доказателствено искане, тъй като носи доказателствената тежест за опровергаване на констатациите в РА. Освен това дори и да се приеме, че е доказано прехвърлянето на средствата от едната сметка в другата, във връзка с което са представени платежни нареждания от 15.03.2006 г., това не опровергава извода, че сумата е придобита от ревизираното лице през същата година. Другото оплакване на касатора е свързано с определяне на разходите за придобиване чрез построяване на недвижимите имоти, които са били продадени от него през същата година - магазин от 91,09 кв. м. и апартамент от 114 кв. м. на ул. "Бойчо Огнянов", като счита, че неправилно с РА установения размер на разходите за цялата сграда е разпределен съобразно разгънатата застроена площ. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ, според която данъчната основа при продажба на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество. В случая не е нарушена посочената разпоредба, тъй като при ревизията е определена стойността на разходите за придобиването, като е извършен обстоен анализ на всички относими факти и обстоятелства, за които са представени доказателства /цена на дворното място и/или право на строеж, цена на СМР, други установени разходи във връзка с изграждането и т. н./. Не може да бъде възприета като годно доказателство за определяне на размера на разходите за придобиване представената от лицето справка за определяне на разходите. Както правилно е посочил съдът, от тази справка не може да се установи по какъв начин е определена себестойността на всеки от обектите в сградата, справката не съответства на данни от писмени документи и/или счетоводни записвания. Като частен писмен документ справката няма материална доказателствена сила. Следва в тази връзка да се добави, че представената справка е взета предвид при съставянето на РА, доколкото същата е била представена една с възражението против РД. Следващото възражение, поддържано в касационната жалба на Диян Тончев е свързано със сумата 19000 евро, или 37160,73 лв., получена от същия по банков път от Явор Павлинов Михайлов. Касаторът поддържа, че тази сума е преведена като плащане за недвижим имот по договор за покупко-продажба на имот на стойност 19000 лв. по нот. акт № 28/29.11.2008 г., закупен от Руска Генчева Свитева, която е майка на Явор Михайлов, поради което не следва да бъде отчитана като приход през 2006 г. Първоинстанционният съд е обсъдил това възражение, което е било поддържано и пред първата инстанция и е достигнал до обоснования извод, че сумата правилно е включена като приход за 2006 г. Безспорно е установено, че сумата е приведена на 25.10.2006 г. по банков път от Явор Михайлов на Диян Тончев. Основанието за привеждане на тази сума не е напълно изяснено, но това несъмнено се дължи на факта, че ревизираното лице не е водило счетоводство, както и надлежна търговска документация. По делото е представен договор от 24.10.2006 г., сключен между Диян Тонков и Явор Михайлов като пълномощник на Руска Свитева, за извършване на довършителни СМР в недвижим имот, който не е посочен, като стойността на уговорените работи се изчислява на 14141,52 лв. Предвид датите на този договор и на банковия превод, логично е да се приеме, че превода представлява плащане на сумата по договора. Относно основанието за плащането на останалата част от сумата не са представени надлежни доказателства, като представената декларация от Явор Михайлов, според която със сумата е платен имот, закупен от майка му Руска Свитева през 2008 г., няма материална доказателствена сила и не може да бъде възприета като установяваща посоченото в нея. Такова основание за банковия превод не е посочено изрично, нито се установява от друг документ, който да е с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Стойността на имота закупен от Руска Свитева по нот. акт № 28/29.11.2007 г. е 19500 лв. и тази сума, прибавена към стойността на договора за довършителни СМР от 24.10.2007 г. прави 33641,52 лв., докато превода е за 37160,73 лв. Поради изложеното и след като е установено безспорно, че Диян Тончев е получил сумата по банков път през 2006 г., то правилно тази сума е включена като приход при определяне на данъчната основа за годината. Предвид изложените съображения, изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения при преценката на доказателствата не са налице. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно облагането за 2007 г.: В тази част решението се обжалва и от двамата касатори. В касационната жалба на дирекция "ОУИ" се поддържа, че съдът неправилно е изчислил сам данъчната основа, в резултат на което е приел, че същата следва да е в размер на 261718,56 лв., като не е включил при това изчисление всички установени от ревизията доходи на задълженото лице. В тази връзка поддържа, че освен установените доходи с РД при издаване на РА са включени и доходи от продажби на недвижими имоти на лицата Севилен Мехмед, Димитър Митев и Марионела Ганчева, като е извършена корекция в посока увеличение на декларираната данъчна основа по сделките с тези лица. Настоящият състав счита, че жалбата на дирекция "ОУИ" в тази част е неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно начина на формиране на данъчната основа за годината, като се е позовал единствено на констатациите и изводите направени в РД и РА, без да променя /изменя или отменя/ отделните пера, които участват при формиране на сумата по основание или по размер. От съдържанието на РД се установява, че данъчната основа за 2007 г. е изчислена в размер на 296918,78 лв., като е формирана от следните суми: отрицателното салдо по баланса - 34 596,07 лева, стойността на продадените недвижими имоти на Руска Свитева, Ердуван Ахмед и Росица и Христо Ганеви, намалена с 10 % разходи - 71 183,70 лв., сумите, получени от Илияна Георгиева и Митьо Хинев, намалени с 10 % - 112 560,59 лв., внесените от ревизираното лице по банкова сметка 24500 евро и 9500 евро с деклариран произход от продажба на имоти, намалени с 10 % - 59 848,42 лв., целия размер на получената от Младен Киров сума - 15 250 лева и декларираната от лицето данъчна основа - 3 480 лв. От тези пера с РА е променен единствено размера на дохода от продажби на Руска Свитева, Ердуван Ахмед и Росица и Христо Ганеви, като от 71 183,70 лв. сумата е намалена на 35 983,48 лв. Предвид това, данъчната основа се изчислява в размер на 261 718, 56 лв., както е приел съдът. От съдържанието на РА не може да бъде направен извод, че при определяне на данъчната основа за 2007 г. са включени доходи от продажби на имоти на Севилен Мехмед, Димитър Митев и Марионела Ганчева. Действително в таблицата на стр. 13 от РА са направени изчисления във връзка с тези сделки, но същите са поставени под курсив и в първата колона от таблицата изрично е посочено, че сделките са декларирани от лицето в годишната данъчна декларация. Няма изложени никакви съображения или мотиви, че при определяне на данъчната основа за годината участват допълнителни суми, произхождащи от сделките с тези лица. Следва да се посочи, че в последната колона от таблицата са посочени суми на облагаем доход, както следва: Севилен Мехмед - 2253,98 лв., Димитър Митев - 2253,98 лв. и Марионела Ганчева - 2018,70 лв., или общо - 6526,66 лв. Тази сума прибавена към сумата 261 718,56 лв. прави 268 245,22 лв., т. е. не се получава сумата, която в РА е приета за данъчна основа за 2007 г. - 285 511,38 лв. Последно посочената сума не се получава и при прибавяне на цялата стойност по сделките /продажната цена/, която за трите сделки е общо в размер на 21400 лв. /такова прибавяне е принципно неправилно, тъй като не се отчитат разходите/. В касационната жалба не са изложени конкретни съображения /под формата на изчисления и конкретно посочване на цифри и основания/ относно начина на изчисления на сумата на данъчната основа по РА. Правилни са изводите на съда, че няма данни относно начина, по който е формирана тази сума. Освен това следва да се има предвид, че съдът не следва да гадае как е формирана данъчната основа, а ревизираното лице не носи тежестта да оборва констатации, които не са обосновани. По тези съображения настоящият състав счита, че касационната жалба на дирекция "ОУИ" в частта за 2007 г. е неоснователна. В касационната жалба на Диян Тончев се излагат съображения за неправилно определяне на данъчната основа по конкретни пера, участващи при формирането й. Относно възраженията за начина на изчисляване на баланса, както и получаването на заемни средства от Ник Аментас, важат изложените по-горе съображения. Относно възражението за неправилно определяне на размера на разходите за продадените през годината имоти на Руска Свитева, Ердуван Ахмет и Христо и Росица Ганеви, също важат изложените по-горе съображения по сходно възражение. Наред с това следва да се отбележи, че за тази година, с издаването на РА е уважено частично възражението на ревизираното лице относно размера на тези разходи, като общата сума на облагаемия доход от тези сделки е намалена от 71 183,70 лв. на 35 983,48 лв., т. е. признати са разходи с 34 596,07 лв. повече. Представената от лицето справка за определяне на разходите не може да бъде възприета по изложените вече причини. Касаторът излага сходни съображения относно сумите, получени от Илияна Георгиев в размер на 48900 лв., от Младен Киров - 15250 лв. и от Митю Хинев - 76167,33 лв., като твърди, че тези суми били погрешно преведени на физическото лице Диян Тончев, вместо на търговското дружеството "Проодос" ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е същият. Правилно съдът е приел тези възражения за неоснователни. На първо място е безспорно, че посочените суми са преведени от посочените лица по банкова сметка на Диян Тончев през 2007 г., както и че основанието е за закупуване на недвижими имоти. Представените декларации от тези лица, че сумите са погрешно внесени на физическото лице, вместо на "Проодос" ЕООД нямат обвързваща доказателствена сила. Същите са съставени несъмнено с оглед на нуждите на процеса, представени са едва с възражението против РД и по същество не опровергават факта, че през 2007г ревизираното лице е получило въпросните суми. Освен това, извършеното връщане на сумата на Илияна Георгиева и последващото й внасяне от същата по сметка на "Проодос" ЕООД е осъществено едва през 2009 г., също след РД. Обяснението на ревизираното лице, че погрешното превеждане на сумите на него вместо на дружеството се дължало на объркване на лицето звучи неубедително и не може да бъде възприето за достоверно, а освен това при превеждането на сумите физическото лице е имало възможност да констатира допусната грешка и да предприеме съответни действия за да я отстрани, доколкото имуществото на дружеството несъмнено е разделно от това на физическото лице, въпреки че последното е едноличен собственик на капитала на дружеството. В тази връзка правилни са доводите на съда за липсата на каквито и да било счетоводни записвания в счетоводството на "Проодос" ЕООД, осъществени през ревизирания период, които да потвърждават тезата на касатора. Възражението в касационната жалба относно включването на сумите 24500 евро и 9500 евро, които Диян Тончев е превел в брой по собствената си банкова сметка в "Уникредит Булбанк"АД, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДДФЛ, на която се позовава касаторът в жалбата си, не намира приложение в случая. Разпоредбата предвижда, че в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето, а в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон е предвидено, че облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени от всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определяни за всяка конкретна сделка. Освен това, твърдението на касатора, че сумата е получена за продажби на имоти, осъществени по нот. ред през 2008 г., не е доказан, тъй като не е установено плащанията за кои имоти конкретно са направени, но включването им за 2007 г. е обосновано, тъй като при внасянето на парите ревизираното лице е декларирало, че произхода им е от продажби на имоти. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. Решението е правилно във всички негови част и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение