Определение № 226 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12065/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение "Туристическо дружество "Безово", представлявано от Н. С. А., подадена чрез пълномощника адвокат М. Ножаров, против определение № 9742/06.11.2025 г., постановено по административно дело № 199/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С него е оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу решение №468, взето с протокол №15 от 27.11.2024г. на Общински съвет Асеновград, с което на основание чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, чл.35 ал.3 от Закона за общинската собственост, чл.53 ал.1 и ал.2 от ППЗОЗЗ и чл.42 от НРПУРОИ са взети решения в 4 точки относно цена на недвижим имот – земеделска територия, да се продаде същия на С. К. Д., относно разноските по сделката и упълномощаването на кмета на община Асеновград да подготви и сключи договор за продажба на недвижимия имот – частна общинска собственост и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, като се оспорват формираните от съда правни изводи за отсъствие на правен интерес от оспорването на акта. Поддържа се, че са налице материално- правни въпроси, които неправилно не са били обсъдени от решаващия съд, тъй като имат отношение към въпроса за правния интерес от оспорване. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна- С. К. Д., в депозирано писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Ответната страна- Общински съвет Асеновгад, не е изразила становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК от легитимирано лице, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че решението на общинския съвет представлява индивидуален административен акт, имащ за адресат С. К. Д., по отношение на когото е взето решение да се продаде земя- частна общинска собственост, по реда на чл.35, ал.3 ЗОбС. Приел е, че за дружеството не е налице правен интерес от оспорването, тъй като липсва пряко, непосредствено и лично засягане на правната му сфера от оспорената заповед, с оглед на неговите предмет на дейност и цели. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че вписаните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, предмет на дейност, цели и средства за постигането им на Сдружение "Туристическо дружество "Безово", в това число "да насърчава ски туризма", да "съдейства за опазване на природните и туристическите забележителности" и др., не са достатъчни за да обосноват правен интерес от съдебно оспорване на всеки един административен акт, за който дружеството счита, че е незаконосъобразен. Правото на оспорване на административен акт е обусловено от наличие на личен, пряк и непосредствен интерес, който произтича от непосредственото засягане на правната сфера на оспорващия от акта или опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Както правилно е приел първостепенния съд, в конкретния случай такова засягане не се установява. Съгласно чл. 147 АПК, право да оспорват акта имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени или за които той поражда задължения. Действително, сдружението има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 от АПК, както се посочва в жалбата, и представлява правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица и да бъде носител на права и задължения, респективно да притежава процесуална правоспособност за защита на тези права и задължения по съдебен ред. Това обаче не е достатъчно да обоснове правния интерес от оспорването. Както правилно е съобразил решаващият съд, дружеството не е адресат на акта и не е страна по правоотношенията, които възникват от него. Неоснователно частният жалбоподател твърди, че административният съд не е изпълнил указанията, дадени с определение № 2649 от 17.03.2025 г. по адм. д. № 2494/2025 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. В мотивите на това определение ясно е посочено, че съдът е пристъпил към преценка на правния интерес - единствено основание за прекратяване на делото, без да даде указания за обосноваване на правния интерес от завеждане на настоящото производство и не е преценил предмета на спора. Настоящият състав констатира, че в изпълнение указанията на ВАС, първоинстанционният съд е преценил както естеството на дейността на дружеството, така и неговите притежания, а също и начина, по който последните се съотнасят с имота, предмет на решението на общинския съвет. Въз основа на надлежни установявания, кореспондиращи с фактите по делото, съдът е достигнал до извода, че предприетите от общинския съвет действия по разпореждане с процесния поземлен имот, общинска собственост, материализирани в оспорения индивидуален административен акт, не засягат права и законни интереси на сдружението, поради което и жалбоподателят няма признат от закона интерес по отношение на заявеното оспорване. Видно от установените по делото факти във връзка с дадените указания, както и от направените от жалбоподателя уточнения, последвани от обсъждането на всички събрани по делото доказателства, се налага извода, до който е достигнал и административният съд, че упражняваната фактическа власт върху сервитут на ски влек в територия, в която попада процесният имот с [идентификатор] /при това на неустановено правно основание/, не обуславя правен интерес в производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл.35, ал.3 ЗОбС. Изцяло се споделят изводите на съда, че с приобщените писмени доказателства също не се обосновава правен интерес от оспорване на решението на общинския съвет поради отсъствие на засегнати или ограничени права на сдружението. Според представените по делото писмо от изпълнителния директор на АГКК и уведомлението на СГКК – Пловдив [ПИ], [ПИ] и [ПИ] представляват част от сервитутните ивици на ски влека и ски пистата; тези поземлени имоти са новообразувани при изменението на КККР от 2007 г. по заявление на „Безово – Тур“ АД и не са идентични с [ПИ]. Последният е собственост на Община Асеновград и е образуван след разделянето на [ПИ] на четири имота. Видно от приложените нотариален акт № 46 от 02.09.2016 г. и нотариален акт № 158 от 2022 г. собственик на сградата в [ПИ] с [идентификатор] е С. К. Д., който е и заявител в производството по чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Същевременно с нотариален акт № 20 от 2003 г., на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 268/2001 г. по описа на Районен съд – Асеновград, туристическото дружество е признато за собственик на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС върху сградите, постройките и прилежащия терен имот с номер 000576. В нотариалния акт изрично е посочено, че прилежащият терен за скиорския влек и бунгалото Чайна, ще бъде установен допълнително, но това не е било направено включително с нотариалния акт № 72 от 2006 г. за поправка на акта от 2003 г. Освен това от съставения първи нотариален акт е видно, че съседни на имота – собственост на туристическото дружество са имоти с № № 000586, 000587, 000588, 000577 и 000306, но не и процесният [имот номер] /стар номер 40.506/. Всичко изложено налага извода, че сервитутните ивици на ски влека и ски пистата, с които частният жалбоподател се опитва да обоснове правния си интерес от оспорване на решението на Общински съвет – Асеновград, не попадат в процесния имот [ПИ], а освен това не се доказва и наличието на такива ограничени вещни права. При това основателно първостепенният съд е отбелязал, че дори и тези права да са били надлежно доказани, те биха ограничили собственика на имота, през който преминава зоната на ограничението, а не туристическото дружество. Както бе посочено по- горе, фактическата власт върху част от процесния терен /упражнявана на неустановено по делото правно основание/ не може да обоснове правен интерес в производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС. Напълно неоснователно частният жалбоподател поддържа, че определени материално- правни въпроси неправилно не са били обсъдени от решаващия съд, тъй като имат отношение към въпроса за правния интерес от оспорване. Напротив, настоящият състав констатира, че за да обоснове изводите си, административният съд е обсъждал доказателства и произтичащите от тях права, част от които са ирелевантни към същината на спорния предмет. горното, обаче, по никакъв начин не влияе върху правилността на формираните решаващи изводи относно недопустимостта на жалбата на сдружението, покоято е образувано производството пред първоинстанционния съд. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски за адвокатска защита от ответника С. К. Д., такива му се дължат от частния жалбоподател, в размер на 500 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2025г. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,