Определение № 3048 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и по реда на чл. 407 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от Г. Г. В. от гр. Каблешково, действащ чрез надлежно упълномощен адвокат. Първата частна жалба е депозирана против Определение № 685/23.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1405/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлена молба с вх. № 13500/13.12.2024 г. на В. за изменение на решение № 9511/25.11.2024 г. по адм. дело № 1405/2023 г. на Административен съд – Бургас в частта му за разноските. Иска се отмяна на съдебния акт и вместо него, съдът да измени решение № 9511/25.11.2024 г. по адм. дело № 1405/2023 г. на Административен съд – Бургас, в частта за разноските, като присъди: 1) 600 лева адвокатско възнаграждение за осъществено представителство в административно производство по обжалване на разпореждане № 17 от 24.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, 2) сума в размер на 150 лв., представляваща доплащане на присъдено възнаграждение за вещо лице и 3) разноски за извършени преводачески услуги за преводи на доказателства, приобщени по делото. С втората частна жалба е оспорено Разпореждане № 382/14.01.2025 г., по адм. дело № 1405/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на В. за издаване на изпълнителен лист за присъдени с Решение № 9511/25.11.2024 г. в негова полза разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева. Иска отмяна на атакуваното разпореждане и моли да му бъде разрешено незабавно снабдяване с изпълнителен лист. Ответникът – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Бургас, не изразява становище по жалбите. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. По отношение на частната жалба срещу Определение № 685/23.01.2025 г. настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 236 АПК за производството по частните жалби се прилагат правилата за касационното производство, с посочените изключения. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на оспорения съдебен акт касационната инстанция следи служебно. Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение /ТР/ № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустимо. В случая страната, подала искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК. Според т. 2 от цитираното ТР № 6/06.11.2013 г. представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа разходите, които страната е направила, и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Съобразявайки тълкувателното решение, което е задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, настоящата касационна инстанция преценява Определение № 685 от 23.01.2025 г. по адм. дело № 1405/2023 г. на Административен съд – Бургас, като недопустимо, поради което същото следва да се обезсили и вместо него постановено ново, с което искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него - да се прекрати. Частната жалба против Разпореждане № 382/14.01.2025 г. по адм. дело № 1405/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, е неоснователна. Съгласно чл. 405 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. По чл. 404 т.1 такива са влезлите в сила решения и определения на съдилищата. Това значи, че съдията, който издава разпореждането за издаване на изпълнителен лист, е обвързан със съдържанието на осъдителния диспозитив на влязлото в сила съдебно решение като изпълнително основание. Съгласно чл. 405 и сл. ГПК при произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист проверката, която дължи компетентният съд, е формална и се извършва въз основа на представеното от молителя изпълнително основание. При произнасяне по молбата не се дава разрешение на материалноправен спор, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. В конкретния случай молителят В. е искал изменение на Решение № 9511/25.11.2024 г. по адм. дело № 1405/2023 г. в частта му за разноските, а производството по чл. 248 от ГПК е преюдициално по отношение на молбата за издаване на изпълнителен лист, съответно не са налице предпоставките по чл. 404, ал. 1 от ГПК, както правилно е приел първоинстанционният съд (влязло в законна сила решение в частта за разноските). Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение