Определение № 4446 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 999/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството срещу Разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 04.10.2023 г. по адм. дело № 236/2021 г. на Административен съд – Велико Търново. Твърди се, че изпълнителният лист е издаден, без да са налице основанията за това. Ответникът – община Велико Търново, представя писмено възражение за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК и срещу разпореждане, подлежащо на обжалване, е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С Решение № 260 от 17.08.2021 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. д. № 236/2021 г. по жалба на община Велико Търново е отменено Решение № РД-02-36-437 от 23.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014 – 2020 г. и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати разноски в полза на община Велико Търново в размер на 2 150 лв. По касационна жалба на административния орган с Решение № 4271 от 05.05.2022 г. на ВАС, поправено с Решение № 950 от 26.01.2024 г. и Решение № 3961 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2021 г. е отменено Решение № 260 от 17.08.2021 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. д. № 236/2021 г. в частта, с която съдът е отменил Решение № РД-02-36-437/23.03.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. и вместо него е постановено друго, с което се обявява нищожността на Решение № РД-02-36-437 от 23.03.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. В останалата част, а именно – в частта на присъдените разноски в полза на общината в размер на 2 150 лв., първоинстанционното решение е оставено в сила. По молба на община Велико Търново с разпореждане на Административен съд – Велико Търново от 04.10.2023 г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 2 150 лв. Разпореждането е правилно. Решение № 260 от 17.08.2021 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. д. № 236/2021 г. в частта за разноските е влязло в сила на 05.05.2022 г., когато е оставено в сила от касационната инстанция в посочената част. Правната теория и съдебната практика приемат, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка образува с поправеното решение едно цяло. След като влезе в сила, решението за поправка на очевидна фактическа грешка важи с обратна сила (в този смисъл Определение № 10045 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2021 г., V о. и Определение № 26 от 15.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7731/2013 г., I г. о., ГК.). При наличието на осъдителен диспозитив за разноски в посочения размер в първоинстанционното решение, което в тази част е оставено в сила, съдът е имал правно основание да разпореди издаването на изпълнителен лист за същия размер. Предвид изложеното обжалваното разпореждане като постановено в съответствие с чл. 406 ал. 1 във вр. чл. 404, т. 1 ГПК се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение