Определение № 3324 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 5682/01.04.2024 г. на Е. Д. Е., подадена срещу разпореждане № 20 от 26.03.2024 г. на зам. председател на Апелативен съд – Варна, с което е разпоредено постъпили чрез ЕПЕП документи с вх. № 2143/25.03.2024 г. и вх. № 2158/25.03.2024 г. да се изпратят на Окръжен съд – Силистра по в. гр. д. № 44/2024 г., тъй като представляват възражение за подсъдност на делото по висящо въззивно производство. Жалбоподателят атакува горното разпореждане като непълно, незаконосъобразно и поради липса на произнасяне. Счита, че Апелативен съд – Варна е следвало да изиска всички материали по в. гр. д. № 44/2024 г. на Окръжен съд – Силистра и тогава да се произнесе. Твърди, че се е отнесъл по компетентност към Апелативен съд – Варна. Моли ВКС да отмени разпореждане № 20 от 26.03.2024 г. и се произнесе по същество на казуса, както и да постанови изместването на подсъдността пред друг равнопоставен окръжен съд. Постъпил е отговор от насрещната страна Е. К. И., съгласно който жалбата е недопустима, респ. - неоснователна. Видно от приложена към частната жалба молба-възражение, адресирана до Апелативен съд – Варна, Е. Д. Е. иска от съда да определи друг равнопоставен по степен и компетентност съд да разгледа спора, по който е образувано в. гр. д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, и по което той има качеството на въззивник. В молбата-възражение се твърди, че са налице предпоставки за неподсъдност на делото на ОС – Силистра, като от развитите съображения е видно, че Е. Е. счита магистратите от Окръжен съд – Силистра за неоснователно предубедени спрямо него. От така изложеното настоящият съд намира, че от Е. К. И. е направено по същество искане за отвод на съдебния състав, разглеждащ в. гр. д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра (както и на всички съдии от този съд), по което компетентен да се произнесе съгласно чл. 23, ал. 2 ГПК е въззивният съд, а не Апелативен съд – Варна. Само при осъществяване на хипотезата на чл. 23, ал. 3 ГПК, в правомощията на горестоящия съд е да изпрати делото за разглеждане в друг равен съд. Същевременно атакуваното пред ВКС разпореждане, с което молбата-възражение и представените от Е. Е. документи са изпратени на Окръжен съд – Силистра, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1, във вр. с чл. 279 ГПК. Това обуславя оставяне на частната жалба без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,