Определение № 1142 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 542/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищцата Г. А., чрез адв.Д. И. от АК - Сливен, срещу решение № 30/30.01.2026г. по т.д.№ 104 по описа на ВКС за 2025г. - в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по делото. Искането е за отмяна на обжалвания акт и за връщане на делото за разглеждане на исковете по същество. Претендира за присъждане на направените разноски. С подадения чрез ССЕВ писмен отговор ответникът „Профи кредит България“ЕООД [населено място], чрез юрисконсулт Н. Л., оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Производството, в което е постановен обжалваният акт, е по чл.47 от Закона за арбитража, образувано по предявените от Г. С. А., в качеството й на наследник по закон на С. Г. С., поч. на 27.03.2014г., против „Профи кредит България“ЕООД, [населено място], искове за прогласяване нищожността, на основание чл. 47, ал. 2 ЗА, а при условията на евентуалност – за отмяна, на осн.чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА, на постановеното против наследодателя на ищцата С. Г. С. след неговата смърт арбитражно решение № 1488 от 29.01.2015г. по арб.д. № 1488/2014г. на арбитър Бисерка Г.. С обжалвания съдебен акт е прекратено производството по делото, образувано по исковете на Г. А. по чл.47 ЗА по отношение на арбитражно решение в частите относно ѕ от задълженията на наследодателя на ищцата С. Г. С. и изцяло относно задълженията на К. Г.. За да постанови този резултат, първият състав е констатирал, че адресати на арбитражното решение са двама ответници - наследодателят на ищцата С. С. и К. Г., а, освен ищцата Г. А., С. С. е оставил още трима наследници по закон. Изтъкнал е, че надлежни страни в производството по иска по чл.47 ЗА са страните, участвали в арбитражното производство и обвързани по силата на закона от постановеното арбитражно решение, съответно лица, които не са адресат на арбитражното решение и не са взели участие в арбитражното производство, нямат правен интерес и не са легитимирани с иск по чл.47 ЗА да искат прогласяване на нищожност или отмяна на арбитражното решение. По тези съображения е направен извод, че ищцата е обвързана и е адресат на арбитражното решение само за наследената по закон ј част и то само от задължението на наследодателя си, за която част единствено има правен интерес от исковете по чл.47 ЗА, а в останалата част – по отношение на задълженията на другия ответник в арбитражното производство К. Г. и по отношение на наследената от другите наследници част от дълга на С. С. не разполага с процесуална легитимация. Като законосъобразни, тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. Доводите, поддържани в частната жалба, основани на образуване на арбитражното производство след смъртта на наследодателя на ищцата, са относими към неразгледаното от първия състав евентуално основание по т.4 на чл.47, ал.1 ЗА, но не могат да обосноват правен интерес на ищцата от исковете по чл.47 ЗА, по отношение на които е прекратено производството по делото. Доколкото арбитражното решение е постановено против починалия ответник в арбитражното производство С. С., защитата с исковете по чл.47 ЗА срещу арбитражното решение по отношение на произтичащите от решението негови задължения е предоставена на всички негови наследници, съобразно правата им по наследство, а ищцата е само една от тях. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: